петък, 6 август 2010 г.

ВАКСИНИТЕ - ГОЛЯМАТА ИЗМАМА ЧАСТ 1

от д-р Джок Дабълдей


За първи път се заинтересувах от имунизации, когато от едно радио ме помолиха да говоря за ваксините. Тогава, след години научни изследвания в областта на акушерството, си помислих: „Какво сега, години наред и с ваксини ли трябва да се занимавам?”

Реших, обаче, да направя едно не особено задълбочено търсене в интернет и открих някои много странни неща. Като някой, който вярва, че от от ваксините има голяма полза, бях направо изумен от данните точно за обратното. Затова си купих книги, написани от независими научни източници...
Повечето от книгите бяха публикувани наскоро. Всички бяха добре подкрепени с факти и справки. И във всички книги заключенията се основаваха на сурови, неподправени данни за заболяваемостта и смъртността в няколко държави през последните 200 години.

Нито една от книгите не направи връзка между имунизациите и подобряването на човешкото здраве. Още по-важното е че нямаше установена връзка между практиката на ваксиниране и науката.
Как е възможно това? Имунизациите не са ли научно доказани?

Можете ли да предположите колко дългосрочни контролирани изследвания са проведени за всички ваксини за всички болести във всички държави по света откакто ваксинацията е измислена през 1796?

Нула, николко.

208 години на разположение на науката да направи такова изследване и резултатът е нула.

Та, какво точно представлява това възхвалявано нещо, наречено дългосрочно контролирано изследване? В случая с ваксинациите, това означава да вземеш две големи групи от хора, да ваксинираш едната и да не ваксинираш другата, и след това да се следи степента на заболяваемост за период от няколко години. Краткосрочните изследвания не дават никаква полезна информация за ефикасността на ваксините.

Как така се получава, че няма нито едно подобно изследване?

Та ние живеем в ерата на научните изследвания. Правителства и частни организации проучват всичко под слънцето.

Наскоро, една организация похарчи 25 000 долара за да проучи защо хората лъжат, мамят и се държат грубо на тенис кортовете във Вирджиния.

Националният институт по неврология пък похарчи 160 000 долара за да установи дали някой може да „омагьоса” (hex) противник като нарисува “X” (екс) на гърдите си.

Националният институт по злоупотребата с алкохол и алкохолизма даде над 1 милион долара, за да открие дали пияните риби са по-агресивни от ... трезвите риби.

Националната научна фондация награди с 220 971 долара учени, за да изследват защо жените се усмихват повече от мъжете. То беше последвано от друго изследване за значението на усмивката по принцип. Същата фондация спонсорира и проучване на историята на факс машината.

Всичко се изследва през цялото време. Всичко, освен ваксините.

Сигурно се питате защо фармацевтичните компании, които постоянно финансират разни проучвания, нямат интерес от провеждането на дългосрочно изследване на ваксините?

Ефикасни ли са ваксините или не?

Ако погледнем назад във времето в официалните статистически данни на правителствата в САЩ, Австралия и Великобритания, откриваме един много интересен модел.

Много често, природата се грижи за хората без намесата на ваксини. Тя поваля онези, чиито имунни системи са компрометирани и не функционират добре, а сред останалото население, заболяваемостта е практически нула.

Болестите просто се появяват, достигат връхна точка и след това вървят надолу без помощта на медицината...

Но интересното е че ваксините често се използват към края на епидемията. Какво се случва със заболяваемостта след въвеждането на ваксини? Спадът продължава или понякога рязко се качва за кратък период. При всички случаи, заслугата се приписва на ваксините.

Понякога, като в случаите на скарлатина и тиф, не е въвеждана ваксинация преди болестта да отшуми. Заслугите обаче са пак на ваксините.

Говорих с много лекари за тези данни и им показах таблиците. Никой не ги беше виждал. Единственото, което повтаряха е че трябва да има някаква грешка.

Лекарите, които приемат, че няма дългосрочно изследване за ползите от ваксините, са абсолютно непреклонни по въпросите на епидемиологията.

Разбираемо е защо това е така. Така са ги учили, натъпкали са в главите им идеята, че историята на съвременната цивилизация е историята на триумфа на изкуствено предизвикания имунитет.

И когато ги притиснеш в ъгъла, започват да се отбраняват: „Тези таблици са грешни! Не е възможно тези цифри да са верни!” Но те не са грешни. Това са единствените данни, с които разполагаме.

Това е официалната правителствена статистика на няколко различни правителства. Все още чакам някой лекар да ми изпрати „точните числа”.

Ако епидемиологията не може да докаже, че ваксините действат и дългосрочните изследвания не могат да докажат, че ваксините действат, напрактика нямаме без доказателство, че ваксините действат.

Измамата с ваксините била разкрита преди 87 години от доктор Уолтър Хедуън в статия озаглавена „Създаването на измамата наречена ваксиниране”. В нея той разказва за Едуард Дженър и неговото циркаджийско майсторство да пробутва на нищонеподозиращата публика своите необосновани твърдения.

Историята продължава с живота на Едуард Дженър, изобретателят на ваксината и Луи Пастьор, създателят на теорията за вирусите.

Тези мъже никога не са били истински учени. Те са били, за наше огромно нещастие, шоумени, мошеници и търговци.

Още през 1889, в едно научно американско списание се появява статия на д-р Люто от Франция, който разобличава мошеническите методи на Пастьор.

Сто години по-късно, проф. Джерълд Гийсън от университета в Принстън, направи проучване на лабораторните записки на Пастьор, които поради забрана от самия Пастьор, станали публични едва след смъртта на внука му през 1975. Професорът сравнил записките и публикациите на Пастьор и оповестил какво е открил на научна конференция в Бостън.

В презентацията си, Гийсън разкрил, че Пастьор е извършил научна измама, че е нарушил медицински, етични и научни прннципи и е публикувал невярна информация.

Освен това, за наша най-голяма вреда, Пастьор откраднал и грешно представил идеите на свой съвременник, Антоан Бошан. Той бил разработил теория за болестите наречена „теория за средата”. Според нея, всички живо същества включително микроорганизмите, живеят в специфична среда. Лошите бактерии живеят най-добре в нездравословна среда.

Но както знаем, Пастьор измислил своя теория: „теория за бактериологичния произход на болестите”, върху която се базира цялата съвременна медицина. Според тази теория, ако има бактерии, значи има проблем.

Решението на Пастьор? Загрей ги докато експлодират. Денатурирай ги. Унищожи ги на всяка цена. Теорията на Пастьор надделяла над тази на Бошан, заради по-добрия маркетинг на идеите на Пастьор. В съвременната медицина, средата се пренебрегва, бактериите са всичко.

Пастьор не бил единственият играч. Едуард Дженър, който поради някаква причина има репутацията на „велик учен”, си е купил медицинската диплома от колежа „Сейнт Андрюз” за 75 долара.

Машинациите на Дженър и Пастьор дали точно това от което имали нужда хората - двойна надежда пред опасността от разпространението на болести. Сега трябва да зададем въпроса колко пари щяха да спечелят съвременните посредници между хората и тяхното здраве ако теорията за средата беше надделяла? Възможно ли е да имаме цяла индустрия за здравни услуги без теорията за вирусите на Пастьор? Едва ли.

Тогава хората щяха да разберат, че тяхното здраве е тяхна отговорност. Щяха да разберат, че условията за живот на клетките в тялото се влияят от индивидуалните ни решения всеки ден. Една ябълка на ден, държи лекаря далеч от мен. Ако теорията на Бошан беше надделяла, сега лекарите и болниците щяха да се върнат към предишните си задължения да се грижат за хора, които случайно падат от ябълковите дървета и си чупят ръцете.

За съжаление, тази теория се знае и се следва от една много малка част от западните лекари. Теорията на Бошан не е интригуваща и завладяваща като на Пастьор. Къде е драмата в това да ядеш една ябълка на ден?

Обвиняват ме, че мнението ми не било достатъчно балансирано и че представям само едната страна на нещата. Цялата западна цивилизация, от най-богатия до най-бедния, крещят от покривите на сградите че ваксините са просто прекрасни. Къде е балансът тук? Всички информационни масмедии, телевизии, вестници и списания представят ваксините като спасители на човечеството.
Дори да исках да представя двете страни в спора, не бих могъл. Просто няма две страни. Що се отнася до науката, няма никакви докзателства, че от ваксините има полза както се твърди.

Ами антителата? Няма ли изследвания, които да показват, че ваксините качват нивото на антитела в организма? Да, има такива, но антителата не са свещеният граал, който учените някога са смятали,че са.

Няма абсолютно никакви данни, че високият брой на антитела означава добро здраве или че води до повишена способност да се предпазваме от болести.

Единственият научен довод, с който медицинската индустрия подкрепя ваксинирането е че с помощта на ваксините се образуват антитела. Пак ще го повторя.

Единственият научен довод, с който медицинската индустрия подкрепя ваксинирането е че с помощта на ваксините се образуват антитела.

Но правителствената статистика, медицинските излседвания и докладите на агенцията за храните и лекарствата и хеи всички показват, че предизвиканото от ваксините образуване на антитела е безполезно срещу болестите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар