ТЕОРИЯ ЗА ВИРУСИТЕ

Грешка на медицината : теорията за вирусите

В медицинските училища в САЩ и много други западни държави се преподават лъжи. Една от тях представя възгледа на съвременната медицина за болестите – така наречената теория за вирусите. Ученият , който я открива е Луи Пастьор, същият който намира лекарство против бяс. Пастьор е бил приветстван като човека, който е направил някои от най-значимите открития на всички времена. Ако погледнем, обаче, историческите факти, ще разберем, че Пастьор е бил един некомпетентен измамник. Не само че не е разбирал процесите с които е експериментирал и за които е писал, но и голяма част от откритията му са всъщност изплагиатствани от учени преди его или негови съвременници. В общи линии, става дума за следното: Луи Пастьор и Антоан Бошан експериментирали по едно и също време с процеса на ферментация. Теорията била че ферментацията е проста химична реакция, но опитите на Бошан показали, че тя е процес причинен от микроорганизми във въздуха. Пастьор продължил да настоява след откритието на Бошан, че ферментацията не изисква кислород , тъй като била мъртва химична реакция наречена спонтанно зараждане. Необходими били няколко години накрая Пастьор да схване концепцията, че ферментацията на захарите се причинява от гъба, която е жив организъм. Когато разбрал самия процес, той го представил като свое откритие, без да признае заслугите на Бошан. По този начин Пастьор се доказал най-малкото като крадец и плагиат, а в най-лошия случай като бездарен учен. През целия си живот, двамата продължили да експериментират с микроорганизми. Пастьор бил поддръжник на идеята за мономорфизъм – идеята че всички микроби и бактерии имат само една форма. Бошан обаче, успял да докаже съществуването на плеоморфизъм – микробите могат да променят формата си и да приличат на други микроорганизми. Това откритие било потвърдено от много учени, които дошли след Бошан, включително Гюнтер Едерлайн. Експериментирайки, той открил, че всяка жива клетка съдържа два отделни вида микроорганизми наречени ендобионти или „които живеят вътре в живота”. Тези микроорганизми живеят вътре в клетката и не могат да бъдат премахнати. Те играят важна роля в поддържане на клетъчните функции. Здравословното състояние на човек се определя от етапа на развитие на тези организми. Едерлайн открил, че всички микроби, които живеят постоянно в нашите тела преминават през три фази: примитивна – микроб, междинна – бактерия и крайна – фунгус (гъба). По-късно други учени успяха да потвърдят съществуването на четвърта фаза, която настъпва само при крайна токсичност , когато фунгусът мутира във вирус. Повечето от болестите в съвременното общество днес не са причинени от патогенни бактерии отвън както е твърдял Пастьор. Болестите се появяват, когато тези ендобионти преминават от микроби в по-вирулентни (силни, опасни) форми. Развитието на тези организми зависи от средата, в която те живеят. С други думи, микробите, които живеят в клетките и ги поддържат в добро състояние, мутират в бактерии, гъби и вируси когато тъканите в които живеят се променят, за да осигурят среда за техния растеж. Те се превръщат в патогенни когато pH-то на тъканите стане по-киселинно. Примитивните форми живеят в силно алкална среда, бактериите в слабо алкална, гъбите в средно киселинна и вирусите в силно киселинна среда. Тези примитивни организми могат да живеят в телата ни като микроби неопределено време и да не причиняват болести, а по-скоро да изпълняват възстановителна функция. Бактериите и други микроорганизми с хранят с мъртва тъкан. Това е тяхната функция. Опитите показват, че ако оставите на открито сурово парче месо, което все още съдържа живи ензими и печена пържола, именно по топлинно обработеното месо ще се появят червейчета. Микроорганизмите не могат да живеят в жива тъкан. Едва когато тъканта е мъртва те се появяват, за да си свършат работата. Те могат по химичен път да усетят мъртвата материя, за да я разложат. Оттук идват и болестите. Микроорганизмите разлагат мъртвите тъкани, за да ги подготвят за биодеградация. Повечето микроорганизми, които влизат отвън, биват лесно елиминирани от имунната система. Затова именно микроорганизмите, които живеят постоянно в нас, ни разболяват. А това се случва, тъй като им осигуряваме богата среда за растеж, в която могат да мутират и да преминават в опасни бактерии, гъби и вируси. Мъртвата материя, с която те се хранят се получава, когато pH-то в телата ни се променя от слабо алкално в прогресивно по-киселинно състояние. Преди да умре, Пастьор признал, че теорията му е лъжа. Той казал, че не микроорганизмите са от значение , а средата в която живеят. Въпреки това, неговата така наречена теория е основа на целия медицински модел за болестите и тяхното лечение. Теорията за вирусите не може да обясни факта, че ако изложите 100 човека на въздействието на „патогенна бактерия”, то 10 от тях няма да се разболеят. Причината за това е че pH-то в телата на тези хора не е било достатъчно киселинно, за да позволи на микроорганизмите да мутират в бактерии, гъби или вируси. Тъй като микробът не мутира, не води до появата на болест.