ИСТИНСКИ ИМУНИТЕТ

Преди много години известният английски лекар Александър Хейг доказа в „Пикочната киселина и причините за болестите”, че унищожаването на тъканите в човешкия организъм е в резултат главно на пикочна киселина, която се формира при разграждането на протеините, както и че всички животински тъкани съдържат пикочна киселина когато се консумират. Той оспорва, че микробите са само от второстепенно значение и че никога не водят до болестни състояния, с които често ги свързват. Потвърждение на неговите идеи идва от екпериментите на Ф.М. Потинджър и Д.Г. Саймънсън с котки. Те хранили две групи котки с месо и зеленчуци, като в едната група месото било сурово. Животните запазили добро здраве през целия експеримент. В другата група с готвеното месо, всички котки получили срив в жизнените функции. Имали усложнения от липсата на минерали като незавършено развитие на черепа и други кости, криви крака, рахит, изкривяване на гръбначния стълб, парализа на краката, конвулсивни пристъпи, абсцеси на тироидната жлеза, цианоза на черния дроб и бъбреците, уголемяване на дебелото черво, и дегенерация на моторните нервни ганглии по цялата дължина на гръбначния стълб и мозъчен ствол, със засегнати клетки в малкия мозък и мозъчната кора. Уврежданията са толкова големи, че третото поколение котки не могло да доживее след периода, който съответства на детството при хората. Защо само котките, хранени с готвено месо имали всички тези проблеми? Трябва да си спомним, че всички протеини съдържат азот и сяра, която след като попадне в тялото се свързва с водата и други вещества и формира пикочна и сериста киселина. Те трябва незабавно да се неутрализират от алкалните минерали, за да попречи на разрушаването на клетките. Ако няма минерали, ще унищожат живата тъкан за да ги набавят. От това ще последва отделянето на още азот и сяра, за да продължи процесът до безкрайност. Освен това, месото съдържа протеини и киселини, които се разбиват по време на храносмилането. Готвенето разгражда много повече протеин, което води до образуването на повече киселини. Те унищожават тъканите и предизвикват появата на микроби, които се хранят с мъртва тъкан. Затова, ако можем да спрем разрушаването на тъкан чрез диета, която не съдържа тези киселини, ще можем да се отървем от микробите.

ИМУННА СИТЕМА

Основи на имунната система


Имунната система е сбор от молекули, интерферони и интерлевкини, клетки и органи, чието сложно взаимодействие образува ефективна сустема, която обикновено успява да защити човек както от външни нашественици, така и от изменени собствени клетки, които водят до рак.
Имунната система се състои от лимфоидни тъкани и органи. Те са почти навсякъде. Концентрирани са в костния мозък, лимфните възли, далака, черния дроб, тимуса и храносмилателния тракт.
Има два вида имунна система – неспецифична, или вроден имунитет, и специфична, позната като придобит имунитет. Между тях обаче има постоянно и сложно взаимодействие, координация и връзка чрез прецизна система от сигнали между всички части на имунната система. Голяма част от имунната защита се пада на неспецифичната имунна система. Тя отговаря веднага , за да защити тялото от всякакви чужди вещества, каквито и да са те. Тя намалява работата на специфичната защита, като не позволява навлизането и разпространението на микроорганизми в цялото тяло. 98% от имунната реакция в ранен етап на инфекция е неспецифична.

Линии на защита

Първата линия на защита са физическите прегради, които включват кожа, лигавица, сълзи, клепачи и урина. Химическите бариери са потта, стомашната киселина и лизозимите.

Втората линия на защита е системата от макрофаги, комплимент (над 25 протеина без които дадена реакция не е възможна), висока температура, интерферони и възпаление. Системата от макрофаги атакува и изяжда патогените като ги поглъща, процес известен като фагоцитоза. Комплиментът взаимодейства с макрофагите като се прикрепва към чуждите клетки и започва поглъщане на клетките чрез фагоцитоза. Интерфероните са вид протеини, които се активират от високата температура. Те спират размножаването на вирусите в заобикалящите клетки и задържат растежа на ракови клетки. Антивирусното действие на интерфероните осигурява тялото с важна защита срещу инфекции. Високата температура е мощен компонент от имунната система, тъй като пречи на развитието на патогените, деактивира много патогенни токсини и спомага за една по-силна имунна реакция. Треската е отговорът на системата към инфекциите. Умерено високата температура подобрява способността на тялото да се бори с болестите.

Когато има повредена тъкан, независимо дали причината са бактерии или вируси, се образуват вещества като комплимент (виж по-горе) и хистамини. Този процес се нарича възпаление, което активира системата от макрофаги за отстраняване на повредената клетъчна тъкан. Възпалението е жизненоважна част от процесите на лечение и когато се забавя или възпрепятства , възстановяването не е цялостно. То е един от най-важните механизми за защита на тялото, тъй като чрез него започва атаката срещу патогените и води до възстановяване на засегнатите тъкани.

Третата линия на защита е специфичната имунна система още позната като придобит имунитет. Тя се състои от бе- и те-клетки. Те притежават механизми за разпознаване на точно определен антиген и го запомнят, така че при следващи инфекции да има по-ефикасна реакция.

Имунитетът представлява цялостната способност на неспецифичните и специфичните компоненти на имунната система да разпознава, изолира и обезврежда чужди патогени. Това включва и различаването на собствени от чужди клетки. В този смисъл имунитетът е способността на тялото да запазва молекулярната идентичност. Автоимунната реакция се получава когато имунната система е повредена и не може повече да разграничава собствените от чуждите клетки , като по този начин собстевените клетки се приемат за чужди. При автоимунните състояния, повредената имунна система е програмирана да идентифицира и унишожава нормалните си клетки. За разлика от инфекциите и повредените клетки които се отстраняват, тези нормални собствени клетки винаги съществуват и са постоянно под атака, следователно автоимунната реакция никога не изчезва. Примери за автоимунни заболявания са ревматоидният артрит, спин, болест на вътрешното ухо, болестта на крон, фибромиалгия, лупус, псориазис и т.н.