ИМУННА СИТЕМА

Основи на имунната система


Имунната система е сбор от молекули, интерферони и интерлевкини, клетки и органи, чието сложно взаимодействие образува ефективна сустема, която обикновено успява да защити човек както от външни нашественици, така и от изменени собствени клетки, които водят до рак.
Имунната система се състои от лимфоидни тъкани и органи. Те са почти навсякъде. Концентрирани са в костния мозък, лимфните възли, далака, черния дроб, тимуса и храносмилателния тракт.
Има два вида имунна система – неспецифична, или вроден имунитет, и специфична, позната като придобит имунитет. Между тях обаче има постоянно и сложно взаимодействие, координация и връзка чрез прецизна система от сигнали между всички части на имунната система. Голяма част от имунната защита се пада на неспецифичната имунна система. Тя отговаря веднага , за да защити тялото от всякакви чужди вещества, каквито и да са те. Тя намалява работата на специфичната защита, като не позволява навлизането и разпространението на микроорганизми в цялото тяло. 98% от имунната реакция в ранен етап на инфекция е неспецифична.

Линии на защита

Първата линия на защита са физическите прегради, които включват кожа, лигавица, сълзи, клепачи и урина. Химическите бариери са потта, стомашната киселина и лизозимите.

Втората линия на защита е системата от макрофаги, комплимент (над 25 протеина без които дадена реакция не е възможна), висока температура, интерферони и възпаление. Системата от макрофаги атакува и изяжда патогените като ги поглъща, процес известен като фагоцитоза. Комплиментът взаимодейства с макрофагите като се прикрепва към чуждите клетки и започва поглъщане на клетките чрез фагоцитоза. Интерфероните са вид протеини, които се активират от високата температура. Те спират размножаването на вирусите в заобикалящите клетки и задържат растежа на ракови клетки. Антивирусното действие на интерфероните осигурява тялото с важна защита срещу инфекции. Високата температура е мощен компонент от имунната система, тъй като пречи на развитието на патогените, деактивира много патогенни токсини и спомага за една по-силна имунна реакция. Треската е отговорът на системата към инфекциите. Умерено високата температура подобрява способността на тялото да се бори с болестите.

Когато има повредена тъкан, независимо дали причината са бактерии или вируси, се образуват вещества като комплимент (виж по-горе) и хистамини. Този процес се нарича възпаление, което активира системата от макрофаги за отстраняване на повредената клетъчна тъкан. Възпалението е жизненоважна част от процесите на лечение и когато се забавя или възпрепятства , възстановяването не е цялостно. То е един от най-важните механизми за защита на тялото, тъй като чрез него започва атаката срещу патогените и води до възстановяване на засегнатите тъкани.

Третата линия на защита е специфичната имунна система още позната като придобит имунитет. Тя се състои от бе- и те-клетки. Те притежават механизми за разпознаване на точно определен антиген и го запомнят, така че при следващи инфекции да има по-ефикасна реакция.

Имунитетът представлява цялостната способност на неспецифичните и специфичните компоненти на имунната система да разпознава, изолира и обезврежда чужди патогени. Това включва и различаването на собствени от чужди клетки. В този смисъл имунитетът е способността на тялото да запазва молекулярната идентичност. Автоимунната реакция се получава когато имунната система е повредена и не може повече да разграничава собствените от чуждите клетки , като по този начин собстевените клетки се приемат за чужди. При автоимунните състояния, повредената имунна система е програмирана да идентифицира и унишожава нормалните си клетки. За разлика от инфекциите и повредените клетки които се отстраняват, тези нормални собствени клетки винаги съществуват и са постоянно под атака, следователно автоимунната реакция никога не изчезва. Примери за автоимунни заболявания са ревматоидният артрит, спин, болест на вътрешното ухо, болестта на крон, фибромиалгия, лупус, псориазис и т.н.