четвъртък, 5 август 2010 г.
ВАКСИНИТЕ - НОВИЯТ ХОЛОКОСТ
Има нова ваксина за пристрастяване към никотина, и друга за наркотична зависимост. Има ваксини срещу СПИН (които не вършат работа) и ваксина срещу рак на шийката на матката, която е одобрена и за момчета (момчетата нямат матка). Чрез фармацевтичната индустрия, голямото ваксиниране започна! Но защо? Да не би изведнъж да се e появила някоя епидемия, която да изисква ваксиниране? Не съвсем. Нов е начинът, по който Биг Фарма се е вкопчила в болестите виждайки в тях нови възможности да продават повече лекарства. В момента наблюдаваме как компаниите се насочват все повече към производство на лекарства за здрави хора, вместо за болни. Според новата парадигма хората имат нужда от лекарства преди да се разболеят, нещо като „защита” срещу болестите. Всъщност лекарствата се смятат за хранителни вещества – неща, от които човешкото тяло има нужда, за да бъде здраво. И се смята, че от момента в който се родите имате недостиг на тези лекарства в организма. Затова бабетата ги ваксинират минути след раждането. Има такова схващане в съвременната медицина, че бебетата се раждат с ваксинна недостатъчност и че подобно състояние трябва да „се коригира” колкото е възможно по-скоро. Тази простичка, но много мощна промяна в маркетинговата стратегия на Биг Фарма, увеличи броя на потенциалните клиети от само една малка част от населението (болните хора) до цялото население на света. Сега всеки има нужда от ваксина срещу нещо, казват фармацевтичните компании. Единственото, от което имат нужда за да постигнат финансов успех е да убедят болните хора, че трябва да вземат лекарства или да се ваксинират, а това се постига лесно чрез кампании за сплашване на хората, като последната истерия относно свинския грип. Има и друга много важна промяна – отдалечаване от научните принципи и доказателства и приемане на нова медицинска парадигма на „догматично убеждение”. Лекарствата за болни хора трябва да са доказано ефикасни. Трябва да има клинични изследвания и някакъв процент от тези болни хора (само около 5%, обикновено) трябва да показват известно подобрение след вземане на лекарството. Това е така-нареченият „златен стандарт” в съвременната медицина. Що се отнася до ваксините, обаче, не се изисква никакво доказателство за ефикасност. Не се правят никакви изследвания с плацебо, за да се докаже действието им. Ваксините могат свободно да се продават и предписват без никакви данни, че наистина има полза от тях. Това е новата „зелена светлина” за Биг Фарма – медицина, която няма нужда от факти! Те просто трябва да бъдат инжектирани в няколко стотин човека, които биват наблюдавани само две седмици, за да се види дали някой не е умрял или изпаднал в кома. Това е единственото, което се иска от компаниите (а понякога и по-малко). Не се изискват дългосрочни тестове за безопасност, а още по-важното е че не са необходими доказателства, че ваксината наистина върши работа. Така, на практика като се стимулира използването на ваксини за всичко, включително и пристрастяване към никотин, фармацевтичната индустрия се превърна от малко производство, което обслужваше само болните хора с научно-доказани лекарства в огромна световна индустрия, която продава ваксини на всеки без да е необходимо да се доказва тяхната ефикасност. При всички положения, това е една брилянтна стратегия за увеличаване на печалбите на компаниите. В същото време, този подход е опасен за здравето на хората. От ваксините има малка или никаква полза, но пък могат сериозно да навредят. Момичета на тийнейджърска възраст починаха от ваксина срещу рак на матката, а обикновените ваксини за деца продължават да ги тровят с толкова високи нива на живак, че Агенцията за защита на околната среда на САЩ смята ваксините за токсичен отпадък. В същото време, милиарди долари се прахосват за ваксини за сезонен и за свински грип без дори капчица доказателство за тяхната ефикасност. Доходната продажба на тези ваксини на правителствата по света беше толкова лесна и изгодна, че фармацевтичните компании нямаше как да не го забележат. Става нещо голямо! Ваксините са новата златна мина за Биг Фарма. Прибират големите печалби, няма нужда да доказват нищо, и като бонус, компаниите имат пълната протекция на американското правителство срещу всякакви странични ефекти. От гледна точка на производителите, при ваксините няма търговски риск. Няма опасност от провал, тъй като не се правят изследвания за ефективност на ваксините. Няма и риск да те съдят за странични ефекти, тъй като тези компании се радват на имунитет. Всичко е чиста печалба, без негативи. Това е истинската причина поради която фармацевтичните компании гледат да пробутват повече ваксини. Преди десет години, идеята за задължително ваксиниране на млади момичета за рак на матката би изглеждала абсурдна. Но днес, това е закон в много щати. И освен това, лесно се прилага, тъй като винаги изтъкват, че го правят „в полза на обществото”. (Въпреки че, основният бенефициент е Биг Фарма). В момента, компаниите за производство на лекарства пробутват теории, че болести като Синдром на Хроничната Умора или рак на простатата се причиняват от вируси. Това е опит да се намери оправдание за бъдещи ваксини срещу подобни състояния. Ако компаниите могат да убедят медицинските власти, че вирусите са виновни за сърдечните болести, или рака, или диабета, то тогава те могат да рекламират ваксините за тези болести. Съвсем скоро, всеки човек ще стане обект за сто или повече ваксини за болести, които той дори няма. Въпрос на време е докато Биг Фарма реши да пробутва ваксини и за психични разстройства. Чувствате ли се отегчен? Ще има ваксина срещу скука. Не можете да се концентрирате? Очаквайте ваксина за липса на внимание. Страхувате се да говорите пред хора? Сигурно рано или късно ще има васкина и за това. Макар това да звучи нелепо, не подценявайте способностите на фармацевтичната индустрия да обърне целия диалог по отношение на психичните разстройства и ваксините. Вече са доказали способността си да превръщат нормални човешки преживявания в психични разстройства, които се нуждаят от лекарства, и голяма част от лекарите се хващат на това. Продажбата на ваксини за психични смущения е следващият голям неразработен пазар за фармацевтичните компании. Само трябва първо да се убеди обществеността, че вируси или химични вещества са причината за проблемите в мозъка. Вярвайте или не, но тази граница вече беше преодоляна с обявената неотдавна ваксина за никотинна зависимост. Очевидно е че никотинът не е вирус. Как тогава е възможно компаниите да твърдят, че ваксина може да спре навика да се пуши никотин? Много лесно: вместо да е насочена към вирус, ваксината действа срещу никотиновата молекула. Така сега, компаниите твърдят, че техните ваксини могат да дадат имунитет срещу практически всички химични вещества или субстанции. И тъй като психичните разстройства вече се приписват на „химичен дисбаланс в мозъка”, основата за лечение с ваксини на „химични дисбаланси” вече е положена. Всъщност, имайте превид, че според библията на психичните болести, отхвърлянето на традиционната мъдрост е само по себе си психично разстройство. Нарича се „разстройство на непокорството” и може да ви бъде поставена диагноза просто докато спорите с психиатъра си дали подобно разстройство наистина съществува. Ако постоянно не сте съгласен с институции като Агенцията по храните и лекарствата, също може да получите тази диагноза. Ако този потиснически режим в Америка продължи, мога лесно да прогнозирам как един ден на всеки, който се противопостави на ваксините ще му бъде веднага поставена диагноза разстройство на непокорството и ще бъде инжектиран с ваксина която да го „излекува”. На практика, това би било химична лоботомия. Ваксините са новият холокост. И както навремето фармацевтичните компании са се включили в нацистките експерименти, така и днес, същите компании тровят хора в името на печалбата. През следващите десет години се обзалагам, че Биг Фарма ще заложи още повече на ваксините. За тях това са лесни пари. Но за здравето на хората е бедствие.
ВИТАМИН D НЕДОСТАТЪЧНОСТ
Епидемия от витамин Д недостатъчност е обхванала целия свят и е толкова мащабна и сериозна, че в сравнение с нея, свинският грип прилича на обикновена хрема. Тревожното е че тази недостатъчност е не само широко разпространена, но и е основната причина за много сериозни болести като рак, диабет, остеопороза и сърдечни болести.
За витамин Д се знае, че:
1) Голяма част от населението в западните страни страда от недостатъчност на витамин Д
2) Недостиг на витамин Д може да доведе до рак, диабет, остеопороза, болест на бъбреците, депресия, затлъстяване, сърдечни болести и др.
3) Тази недостатъчност може да се компенсира с добавки или разумно излагане на слънце
4) Защитните кремове блокират синтеза на витамин Д в кожата, като по този начин причиняват допълнителен недостиг сред хората, които използват тези продукти
5) Ако се коригира този недостиг, това би означавало невиждано намаляване на дегенеративните болести навсякъде по света и спестени трилиони долари от здравни осигуровки през следващите 10 години
6) Добавките от витамин Д са изключително достъпни. Предпазването от болести по този начин е една добра инвестиция за здраве, която ще се възвърне над сто пъти чрез спестяване от разходите за лекари и здравни услуги
7) Витамин Д е безопасен. Няма странични ефекти дори при дози между 4000 и 8000 единици на ден, което е 10 пъти над препоръчителните количества
8) Липсата на витамин Д е породена от съвременния затворен начин на живот. Хората живеят, работят и играят в затворени помещения с изкуствена светлина. По този начин няма адекватно излагане на слънчева светлина и не може да се генерира витамин Д
9) Витамин Д намалява драстично уязвимостта срещу заразни болести като сезонен грип и H1N1. Той активира имунната система като й позволява да осигурява надеждана защита срещу вирусните инфекции.
Всъщност витамин Д е по-добра ваксина от ваксините, по-добро лекарство за рак от лекарствата за рак, по-добро лекарство от лекарствата за остеопороза и по-добро от лекарствата за диабет. Витамин Д е по-безопасно, по-ефективно и далеч по-евтино средство за предпазване от болести отколкото лекарствата. Освен това, очевидно той е и съвсем съвместим с човешкото тяло, тъй като кожата го произвежда при контакт със слънчева светлина.
След като всичко това се знае, може би се питате: защо никой не говори за този витамин? Много просто, когато става дума за здраве, всички лекарства в света не могат да постигнат това, което витамин Д може – просто, достъпно и безопасно. Той е безплатен. Няма нужда от рецепта. Няма нужда да ходите на лекар. Дори няма нужда да си го купувате под формата на добавка. Просто излезте навън и се разходете под слънчевите лъчи. Тази идея – хората да се лекуват като се разхождат сред природата – е най-страшното нещо в света за раковата индустрия и фармацевтичните компании, които произвеждат ваксини. Те се ужасяват от мисълта, че хората ще се образоват и информират и ще разберат, че витамин Д практически премахва нуждата от стотици различни лекарства и ваксини. Витамин Д активира лечението, предпазва организма от болести и е единствената голяма заплаха за печалбите на индустрия за болестни услуги (не здравни), която доминира медицината днес.
За витамин Д се знае, че:
1) Голяма част от населението в западните страни страда от недостатъчност на витамин Д
2) Недостиг на витамин Д може да доведе до рак, диабет, остеопороза, болест на бъбреците, депресия, затлъстяване, сърдечни болести и др.
3) Тази недостатъчност може да се компенсира с добавки или разумно излагане на слънце
4) Защитните кремове блокират синтеза на витамин Д в кожата, като по този начин причиняват допълнителен недостиг сред хората, които използват тези продукти
5) Ако се коригира този недостиг, това би означавало невиждано намаляване на дегенеративните болести навсякъде по света и спестени трилиони долари от здравни осигуровки през следващите 10 години
6) Добавките от витамин Д са изключително достъпни. Предпазването от болести по този начин е една добра инвестиция за здраве, която ще се възвърне над сто пъти чрез спестяване от разходите за лекари и здравни услуги
7) Витамин Д е безопасен. Няма странични ефекти дори при дози между 4000 и 8000 единици на ден, което е 10 пъти над препоръчителните количества
8) Липсата на витамин Д е породена от съвременния затворен начин на живот. Хората живеят, работят и играят в затворени помещения с изкуствена светлина. По този начин няма адекватно излагане на слънчева светлина и не може да се генерира витамин Д
9) Витамин Д намалява драстично уязвимостта срещу заразни болести като сезонен грип и H1N1. Той активира имунната система като й позволява да осигурява надеждана защита срещу вирусните инфекции.
Всъщност витамин Д е по-добра ваксина от ваксините, по-добро лекарство за рак от лекарствата за рак, по-добро лекарство от лекарствата за остеопороза и по-добро от лекарствата за диабет. Витамин Д е по-безопасно, по-ефективно и далеч по-евтино средство за предпазване от болести отколкото лекарствата. Освен това, очевидно той е и съвсем съвместим с човешкото тяло, тъй като кожата го произвежда при контакт със слънчева светлина.
След като всичко това се знае, може би се питате: защо никой не говори за този витамин? Много просто, когато става дума за здраве, всички лекарства в света не могат да постигнат това, което витамин Д може – просто, достъпно и безопасно. Той е безплатен. Няма нужда от рецепта. Няма нужда да ходите на лекар. Дори няма нужда да си го купувате под формата на добавка. Просто излезте навън и се разходете под слънчевите лъчи. Тази идея – хората да се лекуват като се разхождат сред природата – е най-страшното нещо в света за раковата индустрия и фармацевтичните компании, които произвеждат ваксини. Те се ужасяват от мисълта, че хората ще се образоват и информират и ще разберат, че витамин Д практически премахва нуждата от стотици различни лекарства и ваксини. Витамин Д активира лечението, предпазва организма от болести и е единствената голяма заплаха за печалбите на индустрия за болестни услуги (не здравни), която доминира медицината днес.
ЗАЩО ВАКСИНИТЕ ПРИЧИНЯВАТ БОЛЕСТИ?
Човешкото тяло е снабдено с имунна система. Тя е много повече от бе- и те-клетки и антитела. Имаме слюнка, която е пълна с бактерии и кожа, която да защитава органите. Черният дроб и бъбреците прочистват кръвта и изхвърлят токсините. Белите дробове помпат гориво и изхвърлят отпадъчния продукт от клетъчния метаболизъм.
За да се направи ваксина, е необходимо вирусът да не е ефективен и да се намери начин да се вкара в тялото. За да се направят много партиди от вируса, той има нужда от храна, за да се култивира. Такива богати на вещества материали са например клетки от бъбрек на маймуна, абортирали човешки зародиши, телешки серум, ембрионална тъкан от морско свинче, и т.н. Можете да си представите колко гнила е тази смес. Затова трябва да се премахнат всички замърсители и да се изолира вирусът, а в тази среда това е невъзможно. Използват се избелващи вещества за да се изчисти серумът и да остане доколкото е възможно само вирусът, но с много замърсители. Когато попаднат в тялото, то веднага се опитва да ги изхвърли, тъй като е нетипично болестта да се вкарва направо в кръвта. Създателите на ваксините намират начин чрез адюванти и консерванти вирусът да не се отхвърля веднага. Всяка ваксина съдържа мононатриевглутамат, други тимеросал, което е живак, антибиотици, антифриз и други токсични съединения. Сега си представете беззащитното бебе. Та те нямат изградена имунна система. Техните органи все още растат и се формират. Веднага след раждането, бебетата се инжектират с чужди тела. Дозата никога не е според теглото на бебето, а и не се знае дали не съдържа замърсители, тъй като няма практика да се прави скрининг. Веднага след инжектирането на ваксината, организмът започва да се бори за живота си. Ако имате здраво дете, може да се отърве само с настинка или подобни на грип симптоми, тъй като тялото ще се опита да изхвърли всички замърсители чрез бъбреците, черния дроб и кожата. Ако обаче детето ви не е чак толкова здраво, механизмите за защита могат да откажат един след друг, особено след няколко имунизации. Когато това се случи, бебето започва да пищи. Резултатът от имунизацията е компрометирана нервна система. Много деца стават аутисти заради токсичните вещества във ваксините, които могат да засегнат мозъка и развитието на гръбначния стълб.
Д-р Албърт Сабиен, разработил оралната полиоваксина, промени позицията си по отношение на ваксините през 1995 година. Тогава по време на лекция той каза: „Официалните данни показаха, че мащабните имунизации в САЩ не успяха да подобрят имунната защита срещу болестите за които са използвани.”
За да се направи ваксина, е необходимо вирусът да не е ефективен и да се намери начин да се вкара в тялото. За да се направят много партиди от вируса, той има нужда от храна, за да се култивира. Такива богати на вещества материали са например клетки от бъбрек на маймуна, абортирали човешки зародиши, телешки серум, ембрионална тъкан от морско свинче, и т.н. Можете да си представите колко гнила е тази смес. Затова трябва да се премахнат всички замърсители и да се изолира вирусът, а в тази среда това е невъзможно. Използват се избелващи вещества за да се изчисти серумът и да остане доколкото е възможно само вирусът, но с много замърсители. Когато попаднат в тялото, то веднага се опитва да ги изхвърли, тъй като е нетипично болестта да се вкарва направо в кръвта. Създателите на ваксините намират начин чрез адюванти и консерванти вирусът да не се отхвърля веднага. Всяка ваксина съдържа мононатриевглутамат, други тимеросал, което е живак, антибиотици, антифриз и други токсични съединения. Сега си представете беззащитното бебе. Та те нямат изградена имунна система. Техните органи все още растат и се формират. Веднага след раждането, бебетата се инжектират с чужди тела. Дозата никога не е според теглото на бебето, а и не се знае дали не съдържа замърсители, тъй като няма практика да се прави скрининг. Веднага след инжектирането на ваксината, организмът започва да се бори за живота си. Ако имате здраво дете, може да се отърве само с настинка или подобни на грип симптоми, тъй като тялото ще се опита да изхвърли всички замърсители чрез бъбреците, черния дроб и кожата. Ако обаче детето ви не е чак толкова здраво, механизмите за защита могат да откажат един след друг, особено след няколко имунизации. Когато това се случи, бебето започва да пищи. Резултатът от имунизацията е компрометирана нервна система. Много деца стават аутисти заради токсичните вещества във ваксините, които могат да засегнат мозъка и развитието на гръбначния стълб.
Д-р Албърт Сабиен, разработил оралната полиоваксина, промени позицията си по отношение на ваксините през 1995 година. Тогава по време на лекция той каза: „Официалните данни показаха, че мащабните имунизации в САЩ не успяха да подобрят имунната защита срещу болестите за които са използвани.”
ИСТИНСКИ ИМУНИТЕТ
Преди много години известният английски лекар Александър Хейг доказа в „Пикочната киселина и причините за болестите”, че унищожаването на тъканите в човешкия организъм е в резултат главно на пикочна киселина, която се формира при разграждането на протеините, както и че всички животински тъкани съдържат пикочна киселина когато се консумират. Той оспорва, че микробите са само от второстепенно значение и че никога не водят до болестни състояния, с които често ги свързват. Потвърждение на неговите идеи идва от екпериментите на Ф.М. Потинджър и Д.Г. Саймънсън с котки. Те хранили две групи котки с месо и зеленчуци, като в едната група месото било сурово. Животните запазили добро здраве през целия експеримент. В другата група с готвеното месо, всички котки получили срив в жизнените функции. Имали усложнения от липсата на минерали като незавършено развитие на черепа и други кости, криви крака, рахит, изкривяване на гръбначния стълб, парализа на краката, конвулсивни пристъпи, абсцеси на тироидната жлеза, цианоза на черния дроб и бъбреците, уголемяване на дебелото черво, и дегенерация на моторните нервни ганглии по цялата дължина на гръбначния стълб и мозъчен ствол, със засегнати клетки в малкия мозък и мозъчната кора. Уврежданията са толкова големи, че третото поколение котки не могло да доживее след периода, който съответства на детството при хората. Защо само котките, хранени с готвено месо имали всички тези проблеми? Трябва да си спомним, че всички протеини съдържат азот и сяра, която след като попадне в тялото се свързва с водата и други вещества и формира пикочна и сериста киселина. Те трябва незабавно да се неутрализират от алкалните минерали, за да попречи на разрушаването на клетките. Ако няма минерали, ще унищожат живата тъкан за да ги набавят. От това ще последва отделянето на още азот и сяра, за да продължи процесът до безкрайност. Освен това, месото съдържа протеини и киселини, които се разбиват по време на храносмилането. Готвенето разгражда много повече протеин, което води до образуването на повече киселини. Те унищожават тъканите и предизвикват появата на микроби, които се хранят с мъртва тъкан. Затова, ако можем да спрем разрушаването на тъкан чрез диета, която не съдържа тези киселини, ще можем да се отървем от микробите.
ИМУННА СИТЕМА
Основи на имунната система
Имунната система е сбор от молекули, интерферони и интерлевкини, клетки и органи, чието сложно взаимодействие образува ефективна сустема, която обикновено успява да защити човек както от външни нашественици, така и от изменени собствени клетки, които водят до рак.
Имунната система се състои от лимфоидни тъкани и органи. Те са почти навсякъде. Концентрирани са в костния мозък, лимфните възли, далака, черния дроб, тимуса и храносмилателния тракт.
Има два вида имунна система – неспецифична, или вроден имунитет, и специфична, позната като придобит имунитет. Между тях обаче има постоянно и сложно взаимодействие, координация и връзка чрез прецизна система от сигнали между всички части на имунната система. Голяма част от имунната защита се пада на неспецифичната имунна система. Тя отговаря веднага , за да защити тялото от всякакви чужди вещества, каквито и да са те. Тя намалява работата на специфичната защита, като не позволява навлизането и разпространението на микроорганизми в цялото тяло. 98% от имунната реакция в ранен етап на инфекция е неспецифична.
Линии на защита
Първата линия на защита са физическите прегради, които включват кожа, лигавица, сълзи, клепачи и урина. Химическите бариери са потта, стомашната киселина и лизозимите.
Втората линия на защита е системата от макрофаги, комплимент (над 25 протеина без които дадена реакция не е възможна), висока температура, интерферони и възпаление. Системата от макрофаги атакува и изяжда патогените като ги поглъща, процес известен като фагоцитоза. Комплиментът взаимодейства с макрофагите като се прикрепва към чуждите клетки и започва поглъщане на клетките чрез фагоцитоза. Интерфероните са вид протеини, които се активират от високата температура. Те спират размножаването на вирусите в заобикалящите клетки и задържат растежа на ракови клетки. Антивирусното действие на интерфероните осигурява тялото с важна защита срещу инфекции. Високата температура е мощен компонент от имунната система, тъй като пречи на развитието на патогените, деактивира много патогенни токсини и спомага за една по-силна имунна реакция. Треската е отговорът на системата към инфекциите. Умерено високата температура подобрява способността на тялото да се бори с болестите.
Когато има повредена тъкан, независимо дали причината са бактерии или вируси, се образуват вещества като комплимент (виж по-горе) и хистамини. Този процес се нарича възпаление, което активира системата от макрофаги за отстраняване на повредената клетъчна тъкан. Възпалението е жизненоважна част от процесите на лечение и когато се забавя или възпрепятства , възстановяването не е цялостно. То е един от най-важните механизми за защита на тялото, тъй като чрез него започва атаката срещу патогените и води до възстановяване на засегнатите тъкани.
Третата линия на защита е специфичната имунна система още позната като придобит имунитет. Тя се състои от бе- и те-клетки. Те притежават механизми за разпознаване на точно определен антиген и го запомнят, така че при следващи инфекции да има по-ефикасна реакция.
Имунитетът представлява цялостната способност на неспецифичните и специфичните компоненти на имунната система да разпознава, изолира и обезврежда чужди патогени. Това включва и различаването на собствени от чужди клетки. В този смисъл имунитетът е способността на тялото да запазва молекулярната идентичност. Автоимунната реакция се получава когато имунната система е повредена и не може повече да разграничава собствените от чуждите клетки , като по този начин собстевените клетки се приемат за чужди. При автоимунните състояния, повредената имунна система е програмирана да идентифицира и унишожава нормалните си клетки. За разлика от инфекциите и повредените клетки които се отстраняват, тези нормални собствени клетки винаги съществуват и са постоянно под атака, следователно автоимунната реакция никога не изчезва. Примери за автоимунни заболявания са ревматоидният артрит, спин, болест на вътрешното ухо, болестта на крон, фибромиалгия, лупус, псориазис и т.н.
Имунната система е сбор от молекули, интерферони и интерлевкини, клетки и органи, чието сложно взаимодействие образува ефективна сустема, която обикновено успява да защити човек както от външни нашественици, така и от изменени собствени клетки, които водят до рак.
Имунната система се състои от лимфоидни тъкани и органи. Те са почти навсякъде. Концентрирани са в костния мозък, лимфните възли, далака, черния дроб, тимуса и храносмилателния тракт.
Има два вида имунна система – неспецифична, или вроден имунитет, и специфична, позната като придобит имунитет. Между тях обаче има постоянно и сложно взаимодействие, координация и връзка чрез прецизна система от сигнали между всички части на имунната система. Голяма част от имунната защита се пада на неспецифичната имунна система. Тя отговаря веднага , за да защити тялото от всякакви чужди вещества, каквито и да са те. Тя намалява работата на специфичната защита, като не позволява навлизането и разпространението на микроорганизми в цялото тяло. 98% от имунната реакция в ранен етап на инфекция е неспецифична.
Линии на защита
Първата линия на защита са физическите прегради, които включват кожа, лигавица, сълзи, клепачи и урина. Химическите бариери са потта, стомашната киселина и лизозимите.
Втората линия на защита е системата от макрофаги, комплимент (над 25 протеина без които дадена реакция не е възможна), висока температура, интерферони и възпаление. Системата от макрофаги атакува и изяжда патогените като ги поглъща, процес известен като фагоцитоза. Комплиментът взаимодейства с макрофагите като се прикрепва към чуждите клетки и започва поглъщане на клетките чрез фагоцитоза. Интерфероните са вид протеини, които се активират от високата температура. Те спират размножаването на вирусите в заобикалящите клетки и задържат растежа на ракови клетки. Антивирусното действие на интерфероните осигурява тялото с важна защита срещу инфекции. Високата температура е мощен компонент от имунната система, тъй като пречи на развитието на патогените, деактивира много патогенни токсини и спомага за една по-силна имунна реакция. Треската е отговорът на системата към инфекциите. Умерено високата температура подобрява способността на тялото да се бори с болестите.
Когато има повредена тъкан, независимо дали причината са бактерии или вируси, се образуват вещества като комплимент (виж по-горе) и хистамини. Този процес се нарича възпаление, което активира системата от макрофаги за отстраняване на повредената клетъчна тъкан. Възпалението е жизненоважна част от процесите на лечение и когато се забавя или възпрепятства , възстановяването не е цялостно. То е един от най-важните механизми за защита на тялото, тъй като чрез него започва атаката срещу патогените и води до възстановяване на засегнатите тъкани.
Третата линия на защита е специфичната имунна система още позната като придобит имунитет. Тя се състои от бе- и те-клетки. Те притежават механизми за разпознаване на точно определен антиген и го запомнят, така че при следващи инфекции да има по-ефикасна реакция.
Имунитетът представлява цялостната способност на неспецифичните и специфичните компоненти на имунната система да разпознава, изолира и обезврежда чужди патогени. Това включва и различаването на собствени от чужди клетки. В този смисъл имунитетът е способността на тялото да запазва молекулярната идентичност. Автоимунната реакция се получава когато имунната система е повредена и не може повече да разграничава собствените от чуждите клетки , като по този начин собстевените клетки се приемат за чужди. При автоимунните състояния, повредената имунна система е програмирана да идентифицира и унишожава нормалните си клетки. За разлика от инфекциите и повредените клетки които се отстраняват, тези нормални собствени клетки винаги съществуват и са постоянно под атака, следователно автоимунната реакция никога не изчезва. Примери за автоимунни заболявания са ревматоидният артрит, спин, болест на вътрешното ухо, болестта на крон, фибромиалгия, лупус, псориазис и т.н.
сряда, 4 август 2010 г.
ИТАЛИАНСКИ РАП С ПРЕВОД (НА МОМЕНТИ СМИСЪЛЪТ МИ УБЯГВА)
http://www.youtube.com/watch?v=GrewMfP8e0M&feature=related
rima dopo rima più di prima si va avanti
рима подир рима повече от преди продължаваме напред
scrivo per me stesso e anche per voi che siete tanti
пиша за себе си и за вас, които сте много
scrivo quel che penso , quel che sento dentro
пиша това което мисля и чувствам в себе си
scrivo per riaccendere un fuoco che si era spento
пиша за да запаля отново огъня, който беше угаснал
adesso i miei pensieri li trasmetto con la musica
сега мислите си ги предавам чрез музиката
imprimendo le parole in questo mondo che mi giudica
оставям като отпечатък думите в този свят който ме съди
ponendomi domande di cui non avrò risposta
задавам си въпроси на които нямам отговор
ma la cosa più importante è pormi la domanda giusta
но най-важното е да си задавам правилните въпроси
per andare avanti non bisogna avere dubbi
за да продължаваме напред не трябва да има съмнения
se fate passi falsi non fingetevi i più furbi
ако правите грешни крачки, не се правете на най-хитрите
coraggio l'ho perduto ed ho bisogno di speranza
изгубих смелост и имам нужда от надежда
ma un uomo coraggioso quando cade si rialza
но смелият човек когато падне се повдига отново
e quindi non mi perdo nei problemi della vita
и затова не си губя времето с проблемите на живота
li affronto a testa alta con in pugno una matita
посрещам ги с изправена глава и молив в ръката
mettendoli su un foglio e rendendoli più evidenti
записвам ги върху лист и ги правя по-явни
perché non mi vergogno a esprimere i miei sentimenti
защото не се срамувам да изразя чувствата си
nei brutti momenti devi farti coraggio
в най-лошите моменти трябва да събереш смелост
devi stringere i denti se parti per un lungo viaggio
трябва да стиснеш зъби ако тръгваш на дълъг път
nella lunga via della vita dovrai procedere
по дългия път на живота трябва да продължиш
anche se la fatica ti strema non devi cedere
дори ако усилията те изтощават не трябва да отстъпваш
può succedere di perdere ma non temere
може да се случи да загубиш, но не се страхувай
in genere le perdite ti daranno potere
в общи линии загубите ще ти дадат сила
in un grande dolore non c'è niente di buono
няма нищо добро в голямата болка
ma sarà il gran dolore a far di te un grande uomo
но голямата болка ще направи от теб голям човек
si lo so a volte sarai fragile a decidere
знам че понякога ще бъдеш слаб за да вземеш решение
nel tagliare un legame dove è facile recidere
да прекъснеш една връзка там където лесно се отрязва
come incidere un nome su un cuore gonfio d' amore
като да издълбаеш име в едно сърце изпълнено с любов
per poi dividere in due parti e aspettare che muore
за да го разделиш на две и да чакаш да умре
il dolore ti incide spesso ti mortifica
болката те дълбае, често те потиска
ma ciò che non ti uccide nel complesso ti fortifica
но това което не те убива общо взето те прави по-силен
non devi disperare se le cose vanno storte
не трябва да се отчайваш ако нещата се объркат
ti faranno diventare ogni giorno molto più forte
с всеки ден те правят много по-силен
vuoi la morte perché ormai non sai più come ridere
искаш да умреш защото вече не знаеш как да се смееш
ma certe volte tu dovrai soffrire per sorridere
но понякога трябва да страдаш за да се усмихнеш
per quanto mi riguarda vivere vale la pena
колкото до мен животът си струва
che tu sia felice o che tu sia felice appena
независимо дали си щастлив или едва щастлив
e non dirmi che non vedi lo splendore della vita
и не ми казвай че не виждаш очарованието на живота
se tu stesso sei la vita su di una terra infinita
ако ти самият си живота на една безкрайна земя
vivere felice è il miglior dono che puoi farti
да живеещ щастлив е най-добрият подарък който можеш да си направиш
e in questo modo è il miglior dono che puoi fare agli altri
по този начин това е най-добрият подарък който можеш да направиш на другите
io voglio aiutarti dimentica i rimpianti
искам да ти помогна, забрави за съжаленията
non guardarti indietro è meglio che ti guardi avanti
не гледай назад, по-добре гледай пред себе си
ho ancora tanto da imparare ma ho molto da dare
имам още много да уча, но и много да дам
e se ti va potremo andare fin dove si può arrivare
и ако искаш можем да отидем на края на света
e scoprire nuove mete per poterci restare
и да открием нови цели за да можем да останем там
lasciare scie come comete o come barchi nel mare
да оставим следи като комети или лодки в морето
voglio viaggiare sapendo questo mondo pazzo
искам да пътувам и да опознавам този смахнат свят
voglio mangiare il cibo finché sono sazio
искам да ям докато съм сит
voglio vivere al massimo al massimo del mio potere
искам да живея до крайна степен
scrivere di poter scrivere il massimo del sapere
да пиша до максимума на знанието
devo esprimere il dolore per reprimere le mie pene
трябва да изразя болката за да потисна страданията си
poi decidere di sopprimere comprimere e trattenere
после да реша да отхвърля, потисна и задържа
per poi far uscire tutto sotto forma poetica
за да излея после всичко като поезия
quello che ho trattenuto si trasforma in metrica
това което съм таил се превръща в рима
dedicando parole pure a chi non le merita
посвещавайки думи и на този който не заслужава
solletico col furore della mia rabbia collerica
дразня с ентусиазма на моята холерична ярост
gli sbagli del passato li trascino nel futuro
грешките от миналото ги влача в бъдещето
perché è da loro che ho imparato a diventare maturo
защото от тях се научих как да порасна
è nobile riconoscerli i nostri più grandi errori
благородно е да признаваме най-големите си грешки
ma li ammetterà soltanto chi conosce i suoi valori
но ги приема само който знае своите стойности
brividi di freddo quando la vita si spezza
ледени тръпки, когато животът прекъсва
le lacrime che perdo sono come una carezza
сълзите които губя са като милувка
mentre attendo la pace compagno dell'amarezza
докато чакам спокойствието – приятел на тъгата
mi riprendo capace di trasmettere saggezza
отново ставам способен да излъчвам мъдрост
per qualcuno ciò che dico potrà essere futile
за някого това което казвам може да е безполезно
ma se sarò capito non sarà stato inutile
но ако бъда разбран, няма да е било напразно
cresco la mia sapienza attraverso questa cultura
увеличавам знанието си чрез тази култура
riesco con l' intelligenza a sconfiggere la paura
успявам с ум да надвия страха
dammi la mano se vuoi ti posso aiutare
подай ми ръка, ако искаш мога да ти помогна
mano a mano puoi riuscire piano piano a volare
ръка за ръка мошеж да успееш лека полека да полетиш
ti insegnerò le cose che ho imparato dal mondo
ще те науча на нещата, които научих от света
vedrai sbocceranno rose nate dal buio profondo
ще видиш че ще разцъфнат рози от дълбокия мрак
davvero non credevi che fosse possibile
наистина ли не мислеше, че е възможно
essere fiero di vivere in questo posto invivibile
да бъдеш горд че живееш на това невъзможно за живеене място
l' importante è di sapere come rapportarsi al resto
важното е да знаеш как да се осланяш на това което остава
saprai come godere ogni momento diverso
ще знаеш как да се радваш на всеки различен миг
se ti senti perso prova a fare del tuo meglio
ако се чувстваш изгубен, опитай да дадеш всичко от себе си
perché tutto è concesso se ti ci metti di impegno
защото всичко е позволено ако се стараеш
te ne do una prova se ascolti le mie parole
ще ти дам доказателство ако чуеш моите думи
quello che non si trova fuori spesso è dentro al cuore
това което не се намира навън, често е в сърцето
muore un' altra volta un' altra triste giornata
отива си още веднъж още един тъжен ден
ma ricorda volta pagina scrivendo un' altra data
но помни че се обръща страницата на още една дата
so bene che gioire in questo mondo non è facile
знам добре че да си щастлив в този свят не е лесно
come far morire le mie rime tra le pagine
както да убиеш римите между страниците
che prenderanno vita così uscendo da ogni margine
които се съживяват и излизат от всякакви граници
suturando ogni ferita straripando dall’argine
затварят всички рани, преливат отвсякъде
voglio farmi capire e farò tutto il possibile
искам да бъда разбран и ще направя всичко възможно
nello scrivere rime in modo semplice e comprensibile
да пиша рими по един достъпен и ясен начин
perché tutti ne possano apprendere il significato
за да могат всички да схванат смисъла
di parlare senza attendere di essere interpellato
на думите ми без да чакам да ми задават въпроси
il tuo cammino è illuminato ma diffida del suolo
пътят ти е осветен, но не му се доверявай
che sia giusto o sbagliato devi capirlo da solo
дали е правилен или грешен трябва да го разбереш сам
guardati il riflesso e pensa a quello che fai
виж си отражението и мисли какво правиш
sii sempre te stesso perché sei quello che sai
бъди винаги себе си защото ти си това което знаеш
e non tradire mai gli porgi una mano amica
и никога не предавай, подай му приятелска ръка
dentro potrebbe morire ma darti ugualmente un po' di vita
вътре може и да умре, но все пак да ти даде малко живот
rima dopo rima più di prima si va avanti
рима подир рима повече от преди продължаваме напред
scrivo per me stesso e anche per voi che siete tanti
пиша за себе си и за вас, които сте много
scrivo quel che penso , quel che sento dentro
пиша това което мисля и чувствам в себе си
scrivo per riaccendere un fuoco che si era spento
пиша за да запаля отново огъня, който беше угаснал
adesso i miei pensieri li trasmetto con la musica
сега мислите си ги предавам чрез музиката
imprimendo le parole in questo mondo che mi giudica
оставям като отпечатък думите в този свят който ме съди
ponendomi domande di cui non avrò risposta
задавам си въпроси на които нямам отговор
ma la cosa più importante è pormi la domanda giusta
но най-важното е да си задавам правилните въпроси
per andare avanti non bisogna avere dubbi
за да продължаваме напред не трябва да има съмнения
se fate passi falsi non fingetevi i più furbi
ако правите грешни крачки, не се правете на най-хитрите
coraggio l'ho perduto ed ho bisogno di speranza
изгубих смелост и имам нужда от надежда
ma un uomo coraggioso quando cade si rialza
но смелият човек когато падне се повдига отново
e quindi non mi perdo nei problemi della vita
и затова не си губя времето с проблемите на живота
li affronto a testa alta con in pugno una matita
посрещам ги с изправена глава и молив в ръката
mettendoli su un foglio e rendendoli più evidenti
записвам ги върху лист и ги правя по-явни
perché non mi vergogno a esprimere i miei sentimenti
защото не се срамувам да изразя чувствата си
nei brutti momenti devi farti coraggio
в най-лошите моменти трябва да събереш смелост
devi stringere i denti se parti per un lungo viaggio
трябва да стиснеш зъби ако тръгваш на дълъг път
nella lunga via della vita dovrai procedere
по дългия път на живота трябва да продължиш
anche se la fatica ti strema non devi cedere
дори ако усилията те изтощават не трябва да отстъпваш
può succedere di perdere ma non temere
може да се случи да загубиш, но не се страхувай
in genere le perdite ti daranno potere
в общи линии загубите ще ти дадат сила
in un grande dolore non c'è niente di buono
няма нищо добро в голямата болка
ma sarà il gran dolore a far di te un grande uomo
но голямата болка ще направи от теб голям човек
si lo so a volte sarai fragile a decidere
знам че понякога ще бъдеш слаб за да вземеш решение
nel tagliare un legame dove è facile recidere
да прекъснеш една връзка там където лесно се отрязва
come incidere un nome su un cuore gonfio d' amore
като да издълбаеш име в едно сърце изпълнено с любов
per poi dividere in due parti e aspettare che muore
за да го разделиш на две и да чакаш да умре
il dolore ti incide spesso ti mortifica
болката те дълбае, често те потиска
ma ciò che non ti uccide nel complesso ti fortifica
но това което не те убива общо взето те прави по-силен
non devi disperare se le cose vanno storte
не трябва да се отчайваш ако нещата се объркат
ti faranno diventare ogni giorno molto più forte
с всеки ден те правят много по-силен
vuoi la morte perché ormai non sai più come ridere
искаш да умреш защото вече не знаеш как да се смееш
ma certe volte tu dovrai soffrire per sorridere
но понякога трябва да страдаш за да се усмихнеш
per quanto mi riguarda vivere vale la pena
колкото до мен животът си струва
che tu sia felice o che tu sia felice appena
независимо дали си щастлив или едва щастлив
e non dirmi che non vedi lo splendore della vita
и не ми казвай че не виждаш очарованието на живота
se tu stesso sei la vita su di una terra infinita
ако ти самият си живота на една безкрайна земя
vivere felice è il miglior dono che puoi farti
да живеещ щастлив е най-добрият подарък който можеш да си направиш
e in questo modo è il miglior dono che puoi fare agli altri
по този начин това е най-добрият подарък който можеш да направиш на другите
io voglio aiutarti dimentica i rimpianti
искам да ти помогна, забрави за съжаленията
non guardarti indietro è meglio che ti guardi avanti
не гледай назад, по-добре гледай пред себе си
ho ancora tanto da imparare ma ho molto da dare
имам още много да уча, но и много да дам
e se ti va potremo andare fin dove si può arrivare
и ако искаш можем да отидем на края на света
e scoprire nuove mete per poterci restare
и да открием нови цели за да можем да останем там
lasciare scie come comete o come barchi nel mare
да оставим следи като комети или лодки в морето
voglio viaggiare sapendo questo mondo pazzo
искам да пътувам и да опознавам този смахнат свят
voglio mangiare il cibo finché sono sazio
искам да ям докато съм сит
voglio vivere al massimo al massimo del mio potere
искам да живея до крайна степен
scrivere di poter scrivere il massimo del sapere
да пиша до максимума на знанието
devo esprimere il dolore per reprimere le mie pene
трябва да изразя болката за да потисна страданията си
poi decidere di sopprimere comprimere e trattenere
после да реша да отхвърля, потисна и задържа
per poi far uscire tutto sotto forma poetica
за да излея после всичко като поезия
quello che ho trattenuto si trasforma in metrica
това което съм таил се превръща в рима
dedicando parole pure a chi non le merita
посвещавайки думи и на този който не заслужава
solletico col furore della mia rabbia collerica
дразня с ентусиазма на моята холерична ярост
gli sbagli del passato li trascino nel futuro
грешките от миналото ги влача в бъдещето
perché è da loro che ho imparato a diventare maturo
защото от тях се научих как да порасна
è nobile riconoscerli i nostri più grandi errori
благородно е да признаваме най-големите си грешки
ma li ammetterà soltanto chi conosce i suoi valori
но ги приема само който знае своите стойности
brividi di freddo quando la vita si spezza
ледени тръпки, когато животът прекъсва
le lacrime che perdo sono come una carezza
сълзите които губя са като милувка
mentre attendo la pace compagno dell'amarezza
докато чакам спокойствието – приятел на тъгата
mi riprendo capace di trasmettere saggezza
отново ставам способен да излъчвам мъдрост
per qualcuno ciò che dico potrà essere futile
за някого това което казвам може да е безполезно
ma se sarò capito non sarà stato inutile
но ако бъда разбран, няма да е било напразно
cresco la mia sapienza attraverso questa cultura
увеличавам знанието си чрез тази култура
riesco con l' intelligenza a sconfiggere la paura
успявам с ум да надвия страха
dammi la mano se vuoi ti posso aiutare
подай ми ръка, ако искаш мога да ти помогна
mano a mano puoi riuscire piano piano a volare
ръка за ръка мошеж да успееш лека полека да полетиш
ti insegnerò le cose che ho imparato dal mondo
ще те науча на нещата, които научих от света
vedrai sbocceranno rose nate dal buio profondo
ще видиш че ще разцъфнат рози от дълбокия мрак
davvero non credevi che fosse possibile
наистина ли не мислеше, че е възможно
essere fiero di vivere in questo posto invivibile
да бъдеш горд че живееш на това невъзможно за живеене място
l' importante è di sapere come rapportarsi al resto
важното е да знаеш как да се осланяш на това което остава
saprai come godere ogni momento diverso
ще знаеш как да се радваш на всеки различен миг
se ti senti perso prova a fare del tuo meglio
ако се чувстваш изгубен, опитай да дадеш всичко от себе си
perché tutto è concesso se ti ci metti di impegno
защото всичко е позволено ако се стараеш
te ne do una prova se ascolti le mie parole
ще ти дам доказателство ако чуеш моите думи
quello che non si trova fuori spesso è dentro al cuore
това което не се намира навън, често е в сърцето
muore un' altra volta un' altra triste giornata
отива си още веднъж още един тъжен ден
ma ricorda volta pagina scrivendo un' altra data
но помни че се обръща страницата на още една дата
so bene che gioire in questo mondo non è facile
знам добре че да си щастлив в този свят не е лесно
come far morire le mie rime tra le pagine
както да убиеш римите между страниците
che prenderanno vita così uscendo da ogni margine
които се съживяват и излизат от всякакви граници
suturando ogni ferita straripando dall’argine
затварят всички рани, преливат отвсякъде
voglio farmi capire e farò tutto il possibile
искам да бъда разбран и ще направя всичко възможно
nello scrivere rime in modo semplice e comprensibile
да пиша рими по един достъпен и ясен начин
perché tutti ne possano apprendere il significato
за да могат всички да схванат смисъла
di parlare senza attendere di essere interpellato
на думите ми без да чакам да ми задават въпроси
il tuo cammino è illuminato ma diffida del suolo
пътят ти е осветен, но не му се доверявай
che sia giusto o sbagliato devi capirlo da solo
дали е правилен или грешен трябва да го разбереш сам
guardati il riflesso e pensa a quello che fai
виж си отражението и мисли какво правиш
sii sempre te stesso perché sei quello che sai
бъди винаги себе си защото ти си това което знаеш
e non tradire mai gli porgi una mano amica
и никога не предавай, подай му приятелска ръка
dentro potrebbe morire ma darti ugualmente un po' di vita
вътре може и да умре, но все пак да ти даде малко живот
ЗА ИМУНИЗАЦИИТЕ
Критичен поглед върху ваксинацията
от д-р Патрик Куонтън
Преобладаващото мнение представено на обществеността от конвенционалната наука и медицина както и от медиите е че имунизацията е безопасна научна процедура, която защитава здравето. Исторически погледнато, историята на ваксинацията е изпълнена с необосновани твърдения, предполагаеми успехи, трагични провали и в някои случаи изкривяване на обективните доказателства. Мотивите за това граничат с най-доброто и най-лошото от човешката природа, както и с професионалното късогледство и липса на желание да се поставят под съмнение общоприети „истини”. Това е отличителна черта на медицината както е във всички ортодоксални професии, но то не позволява на истината да излезе наяве и да стане практика много повече години отколкото е необходимо. Сегашните методи на имунизация включват използването на живи ваксини (това означава активирани форми на микроорганизмите, които причиняват дадена болест). Болестите, от които ни „предпазват” живите ваксини са морбили, рубеола, туберкулоза, полиомиелит и жълта треска. Мъртвите ваксини се използват срещу холера, грип, тиф и паратиф, коклюш, антракс и бяс. При тази зависимост от имунизацията да осигурява защита срещу болести се проспуска основният фактор в уравнението – имунната система на човек. Голяма част от теорията за ваксинирането произтича от философско убеждение за причината за болестите, което извращава разбирането ни за вродените, саморегулиращи механизми на тялото. Способността на тялото да се защитава от инфекции е тясно свързана с нивото на здраве и имунна ефективност.
Безопасни ли са имунизациите?
При нормални условия, инфекцията и контактът с микроорганизмите става посредством серия от взаимносвързани събития, резултатът от които е активирането на клетъчни изменения, които подготвят бе-лимфоцитите да разпознават и деактивират всеки нашественик в организма. Това се случва в детството, когато нормалните за този етап от живота болести се преодоляват една по една. С годините се придобива имунитет за цял живот, като е изчислено, че само една малка част от способностите на имунната система се използват за тази защитна схема, чрез която бе-лимфоцитите могат единствено да разпознават и обезвреждат онези патогенни нашественици, които по-рано са предизвикали реакция. Така останалите функции на имунната система могат да се борят с нови микроорганизми.
Когато имунната система е поставена на изпитание по изкуствен път посредством ваксини, които вкарват токсични вещества в кръвта (това не се случва при нормална инфекция), се предизвиква много по-голяма имунологична реакция. Знае се, че се използват до 70% от възможностите на имунната система (при нормално придобити предишни инфекции – между 3 и 7%). Последствията от това свръхнатоварване на имунните функции са неизвестни. Но има вероятност от срив на имунната система, който прави организма по-податлив на други инфекции, на алергични реакции и с риск от болести породени от намалената способност на имунната система. Съвременните ваксини може да се окажат основен фактор в нарастващата тенденция за алергии, засягащи духа и тялото. Сред другите болести, които са директно свързани с този вид атака върху имунната система са внезапна смърт при бебетата и множествена склероза. При нормална инфекция (не имунизация) имунната система реагира на различни по вид антигени в определен ред. При изкуствената стимулация чрез ваксини, реакцията е анормална и неестествена.
Ефективни ли са ваксините?
До средата на 20-ти век е имало достатъчно доказателства, че едрата шарка бавно и постепенно била започнала да изчезва и че ваксината срещу едра шарка причинявала повече смърт, отколкото самата болест. Случаите на тази болест намалели в цяла Европа независимо дали е имало имунизация или не.
Заболяваемостта от туберкулоза достига връх в период от две поколения. В Ню Йорк смъртността е била наистина много висока през 1812, но е намаляла до 37 на хиляда до 1892. Когато се отваря първият санаториум през 1912, смъртността е 18 на хиляда. След втората световна война, преди антибиотиците да започнат да се използват масово, смъртността е паднала до 5 промила.
Холерата, дизентерията и тифът по подобен начин достигнали връхната си точка и отшумели без медицината да се намесва. Докато се разбере етиологията на болестите и тяхната терапия, изгубили практическо значение.
Комбинираната смъртност от скарлатина, дифтерия, коклюш и морбили от 1860 до 1865 при деца до 15 години показва, че почти 90% от общия срив в смъртните случаи през периода е станал преди въвеждането на антибиотици и имунизации.
Обяснението за този спад може да е свързано с намалената сила на микроорганизмите както и с по-добрите санитарни условия, хигиена и разбира се по-голяма устойчивост на болести благодарение на подобрено хранене.
Д-р Бърнърд Грийнбърг, началник отдел биостатистика в университета на Северна Каролина за обществено здраве, казва, че случаите на полиомиелит са се увеличили с 50% между 1957 и 1958 и с 80% от 1958 до 1959 след въвеждането на масови имунизации. Въпреки това, здравните власти притиснати от паниката , манипулират статистиката. Започват да наричат полиомиелита асептичен менингит. Лекарите често просто не вярвали, че това което виждали е болест, срещу която хората са „защитени”, и следователно трябва да е нещо друго.
През 1954 изискванията за официална диагноза за полиомиелит били променени така че да може да се сравняват числата в годините с епидемии с тези случаи след промяната в критериите.
Смъртността от морбили намаляла драстично без имунизации. През 1900 е имало 13,3 смъртни на случая на 100 000. До 1955, преди първата ваксина срещу морбили, смъртността намаляла до 97,7% или 0,03 на 100 000. През 1978 проучване в 30 щата показали, че повече от половината от децата, които се разболели от морбили, били ваксинирани.
Д-р Бевърли Алън от Болница Остин в Мелбърн, провела изследване сред войници, които били имунизирани с отлсбен вирус и изпратени на тренировъчен лагер известен с честите си епидемии от рубеола. 4 месеца по-късно избухнала епидемия, която засегнала 80% от ваксинираните.
Най-важният аспект в подобряването на контрола на заразните болести е имунната система на човек. Затова основният приоритет е да подсилим имунните функции по естествен начин.
Кръвта сама по себе си, ако е здрава, може да деактивира и контролира бактериално или вирусно нашествие посредством химията си. Това зависи най-вече от подходящо хранене. Витамин Це в кръвта може да деактивира вирусни частици. Важно е да се разбере, че количеството витамин Це за да се постигне оптимална защита е много повече от препоръчителното за минимален антискорбутен ефект.
Най-важната причина за използването на ваксина срещу морбили е предпазването от усложнения на болестта, като енцефалит, които са голяма рядкост при деца с адекватно хранене. Официалната статистика е че едно на всеки 1000 деца страда от енцефалит след заболяване от морбили. Според някои лекари обаче, тези твърдения може да са валидни при деца , които живеят в бедност, мизерия и недохранване, но не и при деца които получават необходимото хранене и живеят в добри хигиенни условия. При тях усложненията може да са не повече от 1 на 100 000.
Връзката между недостиг от витамин А и подобни случаи е отдавна установена и показва че онези деца, които имат най-сериозните симптоми по време и след морбили имат най-ниски нива на витамин А; такива деца най-често развиват проблеми със зрението по време на болестта; те често имат температура над 40 градуса и могат да умрат от морбили; добавка от витамин А намалява риска от сериозно протичане на болестта или смърт свързана с морбили; това е доказано в Африка, където случаите на деца починали от морбили са намалели с 700% след използването на витамин А добавка.
Истината е че самите ваксини носят сериозен риск за появата на енцефалит, както и други сериозни болестни състояния като склерозиращ паненцефалит, който почти винаги е фатален, тъй като се втвърдява мозъчното вещество.
Заключение
Инфомацията получена от други източници освен официалните рекламни кампании, които ни карат са се ваксинираме, показва една тревожна и изцяло различна картина. Официалните източници обикновено бързо отхвърлят подобни проучвания и доклади без да ги подложат на независимо разследване. Статистическата информация може лесно да бъде манипулирана ,за да обслужва нечий интерес и колкото по-голям е натискът да се постигне даден резултат, толкова по-голяма е нуждата да се постигне с всякакви средства.
Основният фактор за да има човек здрава и ефективна имунна система е доброто хранене. С подходящата подкрепа, имунната система ще ви поддържа здрави, защото ще има средствата да се учи от опит и да може да отблъсква нашествениците с пълна сила. Изкуствените атаки върху имунната система са не само изключително скъпи като прахосват енергия, но и заобикалят нормалните процеси в тялото, като го правят по-уязвимо от преди. В резултат на ваксинацията, човек първо е подложен на масивно противоестествено нашествие, което изцежда огромни количества енергия като оставя системата по-слаба отколкото преди в последствие от неадекватен учебен процес. Оттук идват и високите проценти които показват повторна инфекция на ваксинираните хора.
В дългосрочен план ще разберем истината. Дотогава, продължаваме да използваме все повече противоестествени методи, последтсвията от които ще се видят след десетилетия. Тъжно е колко малко желание има да се учим от миналия опит и колко бързо отхвърляме всичко, което може да застраши този изкуствен свят, който създадохме.
Помнете, ваксините не са задължителни; всяването на страх е ефективна тактика, която обвинява вас; вие сте единствените , на които може би ви пука за вашето здраве.
от д-р Патрик Куонтън
Преобладаващото мнение представено на обществеността от конвенционалната наука и медицина както и от медиите е че имунизацията е безопасна научна процедура, която защитава здравето. Исторически погледнато, историята на ваксинацията е изпълнена с необосновани твърдения, предполагаеми успехи, трагични провали и в някои случаи изкривяване на обективните доказателства. Мотивите за това граничат с най-доброто и най-лошото от човешката природа, както и с професионалното късогледство и липса на желание да се поставят под съмнение общоприети „истини”. Това е отличителна черта на медицината както е във всички ортодоксални професии, но то не позволява на истината да излезе наяве и да стане практика много повече години отколкото е необходимо. Сегашните методи на имунизация включват използването на живи ваксини (това означава активирани форми на микроорганизмите, които причиняват дадена болест). Болестите, от които ни „предпазват” живите ваксини са морбили, рубеола, туберкулоза, полиомиелит и жълта треска. Мъртвите ваксини се използват срещу холера, грип, тиф и паратиф, коклюш, антракс и бяс. При тази зависимост от имунизацията да осигурява защита срещу болести се проспуска основният фактор в уравнението – имунната система на човек. Голяма част от теорията за ваксинирането произтича от философско убеждение за причината за болестите, което извращава разбирането ни за вродените, саморегулиращи механизми на тялото. Способността на тялото да се защитава от инфекции е тясно свързана с нивото на здраве и имунна ефективност.
Безопасни ли са имунизациите?
При нормални условия, инфекцията и контактът с микроорганизмите става посредством серия от взаимносвързани събития, резултатът от които е активирането на клетъчни изменения, които подготвят бе-лимфоцитите да разпознават и деактивират всеки нашественик в организма. Това се случва в детството, когато нормалните за този етап от живота болести се преодоляват една по една. С годините се придобива имунитет за цял живот, като е изчислено, че само една малка част от способностите на имунната система се използват за тази защитна схема, чрез която бе-лимфоцитите могат единствено да разпознават и обезвреждат онези патогенни нашественици, които по-рано са предизвикали реакция. Така останалите функции на имунната система могат да се борят с нови микроорганизми.
Когато имунната система е поставена на изпитание по изкуствен път посредством ваксини, които вкарват токсични вещества в кръвта (това не се случва при нормална инфекция), се предизвиква много по-голяма имунологична реакция. Знае се, че се използват до 70% от възможностите на имунната система (при нормално придобити предишни инфекции – между 3 и 7%). Последствията от това свръхнатоварване на имунните функции са неизвестни. Но има вероятност от срив на имунната система, който прави организма по-податлив на други инфекции, на алергични реакции и с риск от болести породени от намалената способност на имунната система. Съвременните ваксини може да се окажат основен фактор в нарастващата тенденция за алергии, засягащи духа и тялото. Сред другите болести, които са директно свързани с този вид атака върху имунната система са внезапна смърт при бебетата и множествена склероза. При нормална инфекция (не имунизация) имунната система реагира на различни по вид антигени в определен ред. При изкуствената стимулация чрез ваксини, реакцията е анормална и неестествена.
Ефективни ли са ваксините?
До средата на 20-ти век е имало достатъчно доказателства, че едрата шарка бавно и постепенно била започнала да изчезва и че ваксината срещу едра шарка причинявала повече смърт, отколкото самата болест. Случаите на тази болест намалели в цяла Европа независимо дали е имало имунизация или не.
Заболяваемостта от туберкулоза достига връх в период от две поколения. В Ню Йорк смъртността е била наистина много висока през 1812, но е намаляла до 37 на хиляда до 1892. Когато се отваря първият санаториум през 1912, смъртността е 18 на хиляда. След втората световна война, преди антибиотиците да започнат да се използват масово, смъртността е паднала до 5 промила.
Холерата, дизентерията и тифът по подобен начин достигнали връхната си точка и отшумели без медицината да се намесва. Докато се разбере етиологията на болестите и тяхната терапия, изгубили практическо значение.
Комбинираната смъртност от скарлатина, дифтерия, коклюш и морбили от 1860 до 1865 при деца до 15 години показва, че почти 90% от общия срив в смъртните случаи през периода е станал преди въвеждането на антибиотици и имунизации.
Обяснението за този спад може да е свързано с намалената сила на микроорганизмите както и с по-добрите санитарни условия, хигиена и разбира се по-голяма устойчивост на болести благодарение на подобрено хранене.
Д-р Бърнърд Грийнбърг, началник отдел биостатистика в университета на Северна Каролина за обществено здраве, казва, че случаите на полиомиелит са се увеличили с 50% между 1957 и 1958 и с 80% от 1958 до 1959 след въвеждането на масови имунизации. Въпреки това, здравните власти притиснати от паниката , манипулират статистиката. Започват да наричат полиомиелита асептичен менингит. Лекарите често просто не вярвали, че това което виждали е болест, срещу която хората са „защитени”, и следователно трябва да е нещо друго.
През 1954 изискванията за официална диагноза за полиомиелит били променени така че да може да се сравняват числата в годините с епидемии с тези случаи след промяната в критериите.
Смъртността от морбили намаляла драстично без имунизации. През 1900 е имало 13,3 смъртни на случая на 100 000. До 1955, преди първата ваксина срещу морбили, смъртността намаляла до 97,7% или 0,03 на 100 000. През 1978 проучване в 30 щата показали, че повече от половината от децата, които се разболели от морбили, били ваксинирани.
Д-р Бевърли Алън от Болница Остин в Мелбърн, провела изследване сред войници, които били имунизирани с отлсбен вирус и изпратени на тренировъчен лагер известен с честите си епидемии от рубеола. 4 месеца по-късно избухнала епидемия, която засегнала 80% от ваксинираните.
Най-важният аспект в подобряването на контрола на заразните болести е имунната система на човек. Затова основният приоритет е да подсилим имунните функции по естествен начин.
Кръвта сама по себе си, ако е здрава, може да деактивира и контролира бактериално или вирусно нашествие посредством химията си. Това зависи най-вече от подходящо хранене. Витамин Це в кръвта може да деактивира вирусни частици. Важно е да се разбере, че количеството витамин Це за да се постигне оптимална защита е много повече от препоръчителното за минимален антискорбутен ефект.
Най-важната причина за използването на ваксина срещу морбили е предпазването от усложнения на болестта, като енцефалит, които са голяма рядкост при деца с адекватно хранене. Официалната статистика е че едно на всеки 1000 деца страда от енцефалит след заболяване от морбили. Според някои лекари обаче, тези твърдения може да са валидни при деца , които живеят в бедност, мизерия и недохранване, но не и при деца които получават необходимото хранене и живеят в добри хигиенни условия. При тях усложненията може да са не повече от 1 на 100 000.
Връзката между недостиг от витамин А и подобни случаи е отдавна установена и показва че онези деца, които имат най-сериозните симптоми по време и след морбили имат най-ниски нива на витамин А; такива деца най-често развиват проблеми със зрението по време на болестта; те често имат температура над 40 градуса и могат да умрат от морбили; добавка от витамин А намалява риска от сериозно протичане на болестта или смърт свързана с морбили; това е доказано в Африка, където случаите на деца починали от морбили са намалели с 700% след използването на витамин А добавка.
Истината е че самите ваксини носят сериозен риск за появата на енцефалит, както и други сериозни болестни състояния като склерозиращ паненцефалит, който почти винаги е фатален, тъй като се втвърдява мозъчното вещество.
Заключение
Инфомацията получена от други източници освен официалните рекламни кампании, които ни карат са се ваксинираме, показва една тревожна и изцяло различна картина. Официалните източници обикновено бързо отхвърлят подобни проучвания и доклади без да ги подложат на независимо разследване. Статистическата информация може лесно да бъде манипулирана ,за да обслужва нечий интерес и колкото по-голям е натискът да се постигне даден резултат, толкова по-голяма е нуждата да се постигне с всякакви средства.
Основният фактор за да има човек здрава и ефективна имунна система е доброто хранене. С подходящата подкрепа, имунната система ще ви поддържа здрави, защото ще има средствата да се учи от опит и да може да отблъсква нашествениците с пълна сила. Изкуствените атаки върху имунната система са не само изключително скъпи като прахосват енергия, но и заобикалят нормалните процеси в тялото, като го правят по-уязвимо от преди. В резултат на ваксинацията, човек първо е подложен на масивно противоестествено нашествие, което изцежда огромни количества енергия като оставя системата по-слаба отколкото преди в последствие от неадекватен учебен процес. Оттук идват и високите проценти които показват повторна инфекция на ваксинираните хора.
В дългосрочен план ще разберем истината. Дотогава, продължаваме да използваме все повече противоестествени методи, последтсвията от които ще се видят след десетилетия. Тъжно е колко малко желание има да се учим от миналия опит и колко бързо отхвърляме всичко, което може да застраши този изкуствен свят, който създадохме.
Помнете, ваксините не са задължителни; всяването на страх е ефективна тактика, която обвинява вас; вие сте единствените , на които може би ви пука за вашето здраве.
Абонамент за:
Публикации (Atom)