ЗА ИМУНИЗАЦИИТЕ

Критичен поглед върху ваксинацията
от д-р Патрик Куонтън
Преобладаващото мнение представено на обществеността от конвенционалната наука и медицина както и от медиите е че имунизацията е безопасна научна процедура, която защитава здравето. Исторически погледнато, историята на ваксинацията е изпълнена с необосновани твърдения, предполагаеми успехи, трагични провали и в някои случаи изкривяване на обективните доказателства. Мотивите за това граничат с най-доброто и най-лошото от човешката природа, както и с професионалното късогледство и липса на желание да се поставят под съмнение общоприети „истини”. Това е отличителна черта на медицината както е във всички ортодоксални професии, но то не позволява на истината да излезе наяве и да стане практика много повече години отколкото е необходимо. Сегашните методи на имунизация включват използването на живи ваксини (това означава активирани форми на микроорганизмите, които причиняват дадена болест). Болестите, от които ни „предпазват” живите ваксини са морбили, рубеола, туберкулоза, полиомиелит и жълта треска. Мъртвите ваксини се използват срещу холера, грип, тиф и паратиф, коклюш, антракс и бяс. При тази зависимост от имунизацията да осигурява защита срещу болести се проспуска основният фактор в уравнението – имунната система на човек. Голяма част от теорията за ваксинирането произтича от философско убеждение за причината за болестите, което извращава разбирането ни за вродените, саморегулиращи механизми на тялото. Способността на тялото да се защитава от инфекции е тясно свързана с нивото на здраве и имунна ефективност.
Безопасни ли са имунизациите?
При нормални условия, инфекцията и контактът с микроорганизмите става посредством серия от взаимносвързани събития, резултатът от които е активирането на клетъчни изменения, които подготвят бе-лимфоцитите да разпознават и деактивират всеки нашественик в организма. Това се случва в детството, когато нормалните за този етап от живота болести се преодоляват една по една. С годините се придобива имунитет за цял живот, като е изчислено, че само една малка част от способностите на имунната система се използват за тази защитна схема, чрез която бе-лимфоцитите могат единствено да разпознават и обезвреждат онези патогенни нашественици, които по-рано са предизвикали реакция. Така останалите функции на имунната система могат да се борят с нови микроорганизми.
Когато имунната система е поставена на изпитание по изкуствен път посредством ваксини, които вкарват токсични вещества в кръвта (това не се случва при нормална инфекция), се предизвиква много по-голяма имунологична реакция. Знае се, че се използват до 70% от възможностите на имунната система (при нормално придобити предишни инфекции – между 3 и 7%). Последствията от това свръхнатоварване на имунните функции са неизвестни. Но има вероятност от срив на имунната система, който прави организма по-податлив на други инфекции, на алергични реакции и с риск от болести породени от намалената способност на имунната система. Съвременните ваксини може да се окажат основен фактор в нарастващата тенденция за алергии, засягащи духа и тялото. Сред другите болести, които са директно свързани с този вид атака върху имунната система са внезапна смърт при бебетата и множествена склероза. При нормална инфекция (не имунизация) имунната система реагира на различни по вид антигени в определен ред. При изкуствената стимулация чрез ваксини, реакцията е анормална и неестествена.
Ефективни ли са ваксините?
До средата на 20-ти век е имало достатъчно доказателства, че едрата шарка бавно и постепенно била започнала да изчезва и че ваксината срещу едра шарка причинявала повече смърт, отколкото самата болест. Случаите на тази болест намалели в цяла Европа независимо дали е имало имунизация или не.
Заболяваемостта от туберкулоза достига връх в период от две поколения. В Ню Йорк смъртността е била наистина много висока през 1812, но е намаляла до 37 на хиляда до 1892. Когато се отваря първият санаториум през 1912, смъртността е 18 на хиляда. След втората световна война, преди антибиотиците да започнат да се използват масово, смъртността е паднала до 5 промила.
Холерата, дизентерията и тифът по подобен начин достигнали връхната си точка и отшумели без медицината да се намесва. Докато се разбере етиологията на болестите и тяхната терапия, изгубили практическо значение.
Комбинираната смъртност от скарлатина, дифтерия, коклюш и морбили от 1860 до 1865 при деца до 15 години показва, че почти 90% от общия срив в смъртните случаи през периода е станал преди въвеждането на антибиотици и имунизации.
Обяснението за този спад може да е свързано с намалената сила на микроорганизмите както и с по-добрите санитарни условия, хигиена и разбира се по-голяма устойчивост на болести благодарение на подобрено хранене.
Д-р Бърнърд Грийнбърг, началник отдел биостатистика в университета на Северна Каролина за обществено здраве, казва, че случаите на полиомиелит са се увеличили с 50% между 1957 и 1958 и с 80% от 1958 до 1959 след въвеждането на масови имунизации. Въпреки това, здравните власти притиснати от паниката , манипулират статистиката. Започват да наричат полиомиелита асептичен менингит. Лекарите често просто не вярвали, че това което виждали е болест, срещу която хората са „защитени”, и следователно трябва да е нещо друго.
През 1954 изискванията за официална диагноза за полиомиелит били променени така че да може да се сравняват числата в годините с епидемии с тези случаи след промяната в критериите.
Смъртността от морбили намаляла драстично без имунизации. През 1900 е имало 13,3 смъртни на случая на 100 000. До 1955, преди първата ваксина срещу морбили, смъртността намаляла до 97,7% или 0,03 на 100 000. През 1978 проучване в 30 щата показали, че повече от половината от децата, които се разболели от морбили, били ваксинирани.
Д-р Бевърли Алън от Болница Остин в Мелбърн, провела изследване сред войници, които били имунизирани с отлсбен вирус и изпратени на тренировъчен лагер известен с честите си епидемии от рубеола. 4 месеца по-късно избухнала епидемия, която засегнала 80% от ваксинираните.
Най-важният аспект в подобряването на контрола на заразните болести е имунната система на човек. Затова основният приоритет е да подсилим имунните функции по естествен начин.
Кръвта сама по себе си, ако е здрава, може да деактивира и контролира бактериално или вирусно нашествие посредством химията си. Това зависи най-вече от подходящо хранене. Витамин Це в кръвта може да деактивира вирусни частици. Важно е да се разбере, че количеството витамин Це за да се постигне оптимална защита е много повече от препоръчителното за минимален антискорбутен ефект.
Най-важната причина за използването на ваксина срещу морбили е предпазването от усложнения на болестта, като енцефалит, които са голяма рядкост при деца с адекватно хранене. Официалната статистика е че едно на всеки 1000 деца страда от енцефалит след заболяване от морбили. Според някои лекари обаче, тези твърдения може да са валидни при деца , които живеят в бедност, мизерия и недохранване, но не и при деца които получават необходимото хранене и живеят в добри хигиенни условия. При тях усложненията може да са не повече от 1 на 100 000.
Връзката между недостиг от витамин А и подобни случаи е отдавна установена и показва че онези деца, които имат най-сериозните симптоми по време и след морбили имат най-ниски нива на витамин А; такива деца най-често развиват проблеми със зрението по време на болестта; те често имат температура над 40 градуса и могат да умрат от морбили; добавка от витамин А намалява риска от сериозно протичане на болестта или смърт свързана с морбили; това е доказано в Африка, където случаите на деца починали от морбили са намалели с 700% след използването на витамин А добавка.
Истината е че самите ваксини носят сериозен риск за появата на енцефалит, както и други сериозни болестни състояния като склерозиращ паненцефалит, който почти винаги е фатален, тъй като се втвърдява мозъчното вещество.
Заключение
Инфомацията получена от други източници освен официалните рекламни кампании, които ни карат са се ваксинираме, показва една тревожна и изцяло различна картина. Официалните източници обикновено бързо отхвърлят подобни проучвания и доклади без да ги подложат на независимо разследване. Статистическата информация може лесно да бъде манипулирана ,за да обслужва нечий интерес и колкото по-голям е натискът да се постигне даден резултат, толкова по-голяма е нуждата да се постигне с всякакви средства.
Основният фактор за да има човек здрава и ефективна имунна система е доброто хранене. С подходящата подкрепа, имунната система ще ви поддържа здрави, защото ще има средствата да се учи от опит и да може да отблъсква нашествениците с пълна сила. Изкуствените атаки върху имунната система са не само изключително скъпи като прахосват енергия, но и заобикалят нормалните процеси в тялото, като го правят по-уязвимо от преди. В резултат на ваксинацията, човек първо е подложен на масивно противоестествено нашествие, което изцежда огромни количества енергия като оставя системата по-слаба отколкото преди в последствие от неадекватен учебен процес. Оттук идват и високите проценти които показват повторна инфекция на ваксинираните хора.
В дългосрочен план ще разберем истината. Дотогава, продължаваме да използваме все повече противоестествени методи, последтсвията от които ще се видят след десетилетия. Тъжно е колко малко желание има да се учим от миналия опит и колко бързо отхвърляме всичко, което може да застраши този изкуствен свят, който създадохме.
Помнете, ваксините не са задължителни; всяването на страх е ефективна тактика, която обвинява вас; вие сте единствените , на които може би ви пука за вашето здраве.