МЕТАЛЪТ В УСТАТА ТИ
от д-р К. Хаджикаку
източник: freespace.virgin.net/ahcare.qua/index4.html


Метали в коронките

Медицинското злато е сплав от злато, сребро, мед, паладий, платина и цинк. Други метали могат да се открият в зъбни сплави за отливки за мостове и коронки: берилий, кобалт, кадмий, галий, никел, родий, иридий и индий. За съжаление, тези сплави освобождават метални йони в тялото. Според професора по устна рехабилитация от Медицинския колеж в Огъста, Джорджия, Джон Уатаха, има неопровержими доказателства, че металните йони вредят. Той смята, че в достатъчни концентрации и форми те могат да унищожават тъкани, да причиняват алергии, възпалителни реакции и рак. Подуване и възпаление със зачервяване и болка около коронките, може да означава алергична реакция към един или повече метали. Дерматит около устата също е показателен за алергия към паладий и никел,които са едни от най-силните алергени.

Амалгама

Преди да стане дума за въздействието на живака, да обърнем внимание на електрическото действие на амалгамата. Всяка пломба действа като батерия. Тъй като е сплав и постоянно в контакт със слюнката, която е електролит, възниква разлика в потенциалите откъдето се генерира електрически ток. Това електричество е 1000 пъти по-силно от това, което произвеждат нервните клетки. Може да се стигне до влошаване на функциите на нервните клетки и освобождаването на нервни импулси. Близостта на мозъка до устната кухина и амалгамата може при някои хора да доведе до неврологични проблеми като „мозъчна мъгла” . Този ефект изчезва след отстраняването на амалгамата. Проблемът с токсичността на живака обаче се премахва по-трудно.

Кога една отрова не е отрова?

Отговорът е естествено когато се намира в устата ви! Амалгамата съдържа сребро, мед, калай, цинк и живак. Тъй като в нея има до 50% живак е редно да се казват живачни пломби, а не сребърни. Ирония в случая е че непотребната амалгама (извън тялото) трябва да се съхранява при специални условия заради изпускането на живачни пари и трябва да се изхвърля от лицензирани фирми. Когато обаче се намира в човешката уста, амалгамата „като по чудо” се трансформира в напълно инертен материал, който е съвсем безопасен. Това е официалното становище. Всеобщо е мнението обаче, че ако амалгамата се въведе днес, никога няма да премине стандартите за безопасност.

Някои факти за амалгамата

Учили са ме, че в пломбата живакът се блокира и не може да излезе. Това изобщо не е вярно. Живачните пари се освобождават от пломбата през целия й живот. Тъй като е безцветна, без мирис и вкус, тя не може да бъде забелязана или усетена от човека. Най-много пара се освобождава когато дъвчем, пием горещо или си мием зъбите. Колкото повече пломби имате, толкова е по-голяма площта, повече живачна пара се изпуска и рискът за здравето е по-голям. Тази отровна пара лесно се абсорбира чрез белите дробове и лигавицата на носа и се натрупва в органи с висока метаболитна дейност: мозък, бъбреци, чер дроб и сърце. Токсичността на живака се знае отдавна и е добре документирана. Той е по-отровен от оловото и арсеника взети заедно. Все още няма граница на допустимо количество живак, под която да се смята за безопасен. Това се потвърди и от Световната здравна организация според която амалгамата е основният източник на живак в човешкия организъм – до 84%, а останалото количество го приемаме чрез храната, въздуха и водата. Изследванията след аутопсия показват, че живакът се отразява най-критично на мозъка. Нивата на тежкия метал в мозъчната тъкан са много по-високи при хора с амалгамни пломби отколкото при тези, които нямат. Професорът по биохимия от университета в Кентъки Бойд Хейли е доказал въздействието на живака върху биохимията на мозъка. Микротубулите, които се намират в нервните клетки и са жизненоважни за транспортирането на вещества по дължината на нерва, най-много страдат от наличието на живак. Това може и да се окаже най-важният фактор за появата на Алцхаймер. В присъствието на кадмий, един широкоразпространен замърсител, живакът става още по-токсичен. Живак се открива в мозъчни структури свързани с паметта: хипокампус, амигдала и нуклеус базалис. Експерименти с овце и маймуни ясно показват, че живакът от пломбите се отлага в мозъка, бъбреците и черния дроб. Бъбречната функция определена от отделянето на албумин е крайно намалена при животните на които им е давана сплав използвана за амалгамни пломби. Тревожен факт е и че живакът минава от плацентата в зародиша до 2 дни след поставянето на амалгама и се натрупва в мозъка на зародиша и черния му дроб. В майчиното мляко също може да се открият големи количества живак. Бактериите в устата и червата могат да преобразуват неорганичен живак в органичен наречен метил живак, който също е много мощен токсин. И ако това не ви е достатъчно, наличието на живак също така повишава резистентността на бактериите в устата и червата към антбиотиците до 2 седмици след поставяне на амалгама.

Зъболекарите имат 4 пъти повече живак в урината отколкото останалата част от населението и от 2 до 6 пъти повече склонност към самоубийства. Медицинските сестри в зъболекарските кабинети пък страдат 2 пъти по-често от безплодие и спантанни аборти в сравнение с останалите жени.

Симптоми на живачно отравяне
Остри
метален вкус – заради електрическата активност и корозията
изгаряне – уста, гърло, стомах
повишено слюноотделяне
подути слюнчени жлези
болки в корема
диария и повръщане

Хронични
Нервна система
раздразнителност
безпокойство, нервност, затруднено дишане
необоснован страх
липса на самообладание
пристъпи на ярост
липса на самоувереност
нерешителност
свенливост, стеснение, обърканост
загуба на памет
неспособност за концентрация
летаргия, сънливост
безсъние
депресия
желание за самоубийство
изтръпване на ръцете, краката, пръстите и устните
мускулна отпадналост
липса на двигателна координация
треперене на крака, ръце, клепачи, устни и език
влошаване на предаването на нервни импулси към мускулите
влошено състояние на двигателните неврони
множествена склероза

Устна кухина
кървящи венци
загуба на костна тъкан във венците
клатене на зъби
прекомерно слюноотделяне
лош дъх
метален вкус
левкоплакия – образуване на бели петънца по лигавицата в устата
разраняване на венците, небцето и езика

Стомах и черва
чувствителност към мляко и яйца
коремни крампи, колити
хронична диария/запек

Други оплаквания
хронично главоболие
алергии
остър дерматит
възпаление на щитовидната жлеза
студена и влажна кожа на ръцете и краката
прекомерно изпотяване

Странното е че контролирани научни изследвания за въздействието на живачните амалгами никога не са правени. Експертите казват, че няма доказателства за вредността на живака в амалгамата. Означава ли това, обаче, че е безопасен? Мисля, че не. Както беше казал един философ „дори когато всички експерти са съгласни, може и да грешат”.