ХИВ=СПИН? ЧАСТ I
от д-р Питър Дюсбърг

Може би си спомняте, че в началото на 80-те се появи мистериозна болест наречена СПИН, от която все повече хора в Америка и Европа започнаха да умират. Още от самото начало обаче СПИН подбираше жертвите.Болестта не засягаше обикновените хора от съседния вход.90% от болните в Европа и Америка са мъже. При това мъже между 20 и 50 години. Дори това обаче не е достатъчно точно. Една трета от тези мъже са интравенозни наркозависими, които се дрогират от години, а останалите две трети са почти всички хомосексуалисти. Още няколко групи бяха определени като рисковани. Това са хемофилиците, пациенти с кръвопреливане, както и почти всички жени със СПИН са също интравенозни наркомани. Това са 90% от случаите в Америка, идентично е положението в Европа. Когато тази нова епидемия се появи, учените бяха озадачени и разделени още от самото начало за това дали се дължи на някакъв нов микроб, инфекциозен агент, който не е бил известен досега или пък е възможно причината да е , както евфемистично беше наречена, начин на живот. Това беше евфемизъм за сексуалната свобода и употребата на наркотици, които започнаха през 60-те след войната във Виетнам. Точно тези бяха групите с рисков начин на живот от които бяха по-голямата част от болните от СПИН. Объркването изведнъж изчезна през април 1984 по време на едно безпрецедентно събитие, поне в историята на науката. На международна пресконференция във Вашингтон, Маргарет Хеклър, министър на здравеопазването на САЩ и Робърт Гало, учен в Националния Институт по Здавеопазване, мой колега (на Питър Дюсбърг) и изследовател на ретровирусите, обявиха, че е открита причината за СПИН и че това е ретровирус наречен ХИВ или в превод от английски „човешки вирус на имунната недостатъчност”. Съобщиха, че няма за какво да се притесняваме и че до 2 години ще има ваксина и СПИН ще бъде овладян, но за съжаление прогнозираха, че през тези две години СПИН ще се разрастне в епидемия сред населението. Хипотезата на Гало беше че ХИВ се предава по полов път, най-вече при хора между 20 и 45 години и че компрометира имунната ситема като убива Т-клетките. Има два вида клетки, които са най-важни за имунната система: B- и Т-клетките. Ако едните не работят, защитата става безполезна. Така че ако Т-клетките умрат, имунната ситема се скапва, а ако я няма е все едно да си оставите вратата отворена в най-опасния квартал – започват да влизат всякакви неща. Това беше хипотезата, но веднага се появиха някои странни предположения. Оказа се, че имаш няколко години да си помислиш, първоначално бяха пет, после десет, сега дори двайсет. Значи заразяваш се днес и десет години например ти няма нищо. Можеш да продължаваш да се занимаваш с това с което си се занимавал дотогава, но десет години след това, може да се разболееш от една от 25-те болести които се наричат СПИН, когато си заразен с ХИВ. Може да бъде деменция, диария, туберкулоза. Това е дефиницията на центъра за контрол на болестите и не си го измислям. Ако имаш туберкулоза, която е едно от 25-те състояния свързани със СПИН и ако имаш антитела срещу ХИВ, ти си болен от СПИН. Ако обаче имаш същата туберкулоза без наличие на ХИВ, тогава се нарича просто туберкулоза и на никого не му пука. Няма да излезе на страниците на научните списания, никой няма да го спомене, защото туберкулозата е стара болест и никой няма да направи кариера по този начин. Деменция с ХИВ се нарична СПИН, деменция без ХИВ означава, че си просто глупав. Това е определението за СПИН и не си го измислям. Така вирусолозите се обединиха около идеята за вирусна инфекция. А одобрението за тази хипотеза беше още по-разпространено, тъй като новата болест се появи по време на комерсиализацията на науката, за която почти никой не говори, защото повечето учени виждат себе си като хора които търсят истината и само истината. Но реалността в университетите е че те са заобиколени от големи биотехнологични компании, които не се намират там случайно, защото в тях работят сущите онези учени, които претендират, че ги интересува само истината, а всъщност печелят милиони. Това понякога е добре. Добре е за икономиката, но не задължително за истината. Защото когато имаш компания и си вложил милион долара в една идея, естенствено не поощряваш алтернативни идеи, които биха могли да застрашат инвестицията. Затова производителите на биотехнологии биха се зарадвали най-много на едно вирусно заболяване, защото биха могли да направят тестове за откриване на антитела. Можете да също да направите ваксина и АЗТ. Но ако става дума за наркозависимост или хомосексуализъм или бог знае какво още, тогава трябва да извикате Майка Тереза, а така никой няма да получи пари за изследвания. Така че имаше изобилие от социални взаимотношения и търговски интереси, но ако погледнете ползата за общественото здраве от хипотезата че ХИВ води до СПИН, постиженията в това отношение са пълна катастрофа, абсолютен провал, дори един живот не е спасен. Въпреки похарчените милиарди за проучвания и изследвания, не е разработена ваксина. Не може дори да се приложи ефективна превенция въпреки стотиците организации, които запознават хората със СПИН, говорят им за безопасен секс и чисти игли, но болестта продължава да се разпространява. Отличителната черта на правилната научна хипотеза е да може да прави логична прогноза. Какво може да прогнозира хипотезата ХИВ/СПИН? Може ли да каже кой ще се разболее от СПИН? Тя предположи това, което може да се очаква от вирусно заболяване – да се разпространи сред населението. Това обаче не се случи. СПИН все още засяга 90% мъже, 30% от които интравенозни наркомани и 60% хомосексуалисти, останалите са хемофилици и пациенти с трансфузия. Той не се разпространи. Хипотезата за вирус не успя да предскаже епидемиологичния характер на СПИН. Ако отидете при личния си лекар и го попитате кога ще се разболея от СПИН, след като съм заразен, той ще ви отговори, че това може да стане след месец, година, десет години, двайсет, дори никога. Това изобщо не е полезна прогноза. А ако го попитате от какво ще се разболеете, той ще ви каже, че може да е деменция, но също така диария, саркома на Капоси, лимфома, пневмония, болести, голяма част от които нямат нищо общо. Тотално безполезни прогнози. Въпреки похарчените милиарди долари за изследвания, никой досега няма представа как ХИВ причинява СПИН. Всъщност ето и същественият недостатък в хипотезата ХИВ/СПИН: Т-клетките изчезват, но не са инфектирани от ХИВ. Заразена е най-много една на хиляда. Няма прецедент никъде в литературата по биология или дори микробиология където да се споменава за клетка която не е инфектирана да умира от даден вирус. Вирусите са вътреклетъчни паразити. Те проникват в клетката и променят структурата на клетката. Те не могат да изпратят сигнал „добре, аз съм тук, сега съм зает с нещо друго, но вие там ще умрете”. Вирусите не правят така. Те трябва да влязат в клетката и тогава могат да направят нещо, каквото и да е то. Но със сигурност не могат да убиват от разстояние. Това би трябвало да обясни хипотезата. Но не може. Вместо това ни занимава с ко-фактори и други неща. Има и други пропуски. СПИН е нова болест, но излиза че ХИВ е вероятно на годините на Америка, ако не и по-стар. Но как измерваме възрастта на вируса, особено когато го познаваме отскоро. Закон в епидемиологията е когато нов микроб или нова болест се появят сред населението, да се разпространява експоненциално, т.е. да се увеличи рязко, да избухне точно както Хеклър и Гало прогнозираха за СПИН. Това беше най-логичното предположение. Защото болестта се разпространява сред най-уязвимите. Точно както белият човек е докарал сифилиса и туберкулозата заедно с Библията и оръжията. До няколко месеца 95% от индианците били мъртви. Можели да четат Библията, и да използват оръжие, но умрели от сифилис и туберкулоза. Същото се случило с ескимосите и хавайците когато се срещнали с белите хора. Това е начинът по който новите болести се разпространяват сред населението. Когато нов грипен щам се появи, уязвимите, обикновено възрастните и най-младите се разболяват или някои от тях умират. После населението придобива имунитет. Оцелелите стават резистентни на зараза и вирусът или се успокоява или изчезва. Да видим какво е положението със ХИВ сред населението. Откакто можем да изследваме за ХИВ през 1985 можем да кажем че е отдавна установен вирус сред населението. Една нова епидемия като грипа например, ще се появи сезонно, ще избухне и ще изчезне. Да погледнем Кандида и Пневмоцистис, които са от така наречените болести свързани със СПИН. Това са гъби, които нормално се намират в дробовете и по кожата. Те могат да се открият в 100% от населението. Вижте ХИВ. Всяка година в САЩ се правят 20 милиона теста за СПИН. Въз основа на резултатите, един милион американци са били ХИВ-позитивни през 1985 и един милион американци са били ХИВ-позитивни през 1992 и 1993. Това показва че ХИВ е стар вирус и на база на този тип епидемиология може да се екстраполират цифрите 200 години назад. Това е толкова убедително доказателство, че вирусът е дошъл с имигрантите преди 200 години. Той е стар вирус, а СПИН е нова болест. Казваме че СПИН се предава по полов път. Вярно ли е обаче това? Правени са опити за заразяване с ХИВ и ние имаме експериментална група върху която да го проверим – хемофилиците. Има 20000 хемофилици в Америка. 15000 от тях или 75% имат ХИВ заради кръвопреливания още преди тестовете за СПИН. Така че от 10 години те са ХИВ-позитивни. Според хипотезата за вирусен причинител на СПИН те би трябвало всички да са мъртви. В действителност хемофилиците живеят 2 пъти повече отколкото преди 15 години. По тях можехме да видим колко бързо ХИВ се предава по полов път, като изследвахме съпругите и съпрузите на хемофилиците. Беше изчислено, че средно са необходими 1000 рискови сексуални контакта само за да прихванеш ХИВ. Следва латентен период от 10 години. Вижда се че е доста трудно да се хване ХИВ. С други думи няма вирус, който ако се предава по полов път, да може да оцелее при това условие. От еволюционна гледна точка това би било безнадеждно положение. Няма вирус, който би могъл да оцелее ако за това разчита на 1000 полови контакта. Типични венерични болести се предават при много по-висока ефективност. Гонорея, сифилис и херпес се предават при ефективност почти 50%. Ако сте имали сексуален контакт с човек, който има гонорея, вероятността да се заразите е поне 50%. При 1000 контакта, никой не може да оцелее. Единственият начин ХИВ да оцелее е ако има друг, по-надежден и сигурен начин да се предава. И този начин е известен – по време на раждането, като всички други ретровируси, при мишките, пилетата, маймуните които сме изследвали до втръсване през последните 30 години. Всички те се предават от майката на детето. А всичко, което по естествен начин се предава по рождение е безобидно, защото всичко, което би навредило и зависи от предаване по рождение, би било фатална комбинация. Бебето ще умре, майката ще умре, и микробът ще умре. Микроби, които се предават по рождение са по природа безвредни. Е. коли е сред тях. Хепатит B се предава по естествен път от майката на бебето. 90% от коренните жители на Африка или Австралия имат този вирус. Предава се защото се намира в червата; не се изкъпвате или не ползвате услуга за смяна на пелените. Майката избърсва бебето и ето ти го вируса. И бебето не се разболява.По този начин полиомиелитът се предаваше по естествен път преди време. Едва когато естествената верига на предаване се прекъсна, тогава стана патогенен, т.е. когато попада у вас на 15 или 20 годишна възраст. Така че ХИВ се предава по рождение и следователно не е патогенен. Ако вирус или микроб, който обикновено не се предава по този начин, случайно се предаде по рождение, като сифилис, последиците са ужасни. Бебето може да се роди сляпо или да умре, което се случва, но това не е естественият начин на предаване. Друг много силен довод срещу хипотезата за вирусен причинител на СПИН е че има случаи в рискови групи на хора, които нямат ХИВ. Има пневмония, саркома на Капоси, хемофилици с пневмония, хомосексуалисти със саркома на Капоси, наркомани с туберкулоза, но без ХИВ. Нарекоха ги ХИВ-негативни случаи на СПИН и всички се разтревожиха защото имало нов вирус. Нямаше нов вирус. Но му дадоха ново име, което никой не може да произнесе, дори не може да се използва за скрабъл, нарича се идиопатична CD4 лимфоцитопения. Това е прекрасно име. То няма да се появи на страниците на списанията, защото никой не го помни. Когато няма ХИВ, наричаме болестта със старото й име, при положение че не е СПИН. Това е най-силното доказателство, че ако една болест се появява в отсъствието на предполагаемата причина, тогава най-вероятно би трябвало да има друга причина за болестта. Но за това няма да чуете да се говори много.