неделя, 8 август 2010 г.

ПЪТИЩАТА НА ВЪЗПРИЯТИЕТО: ЗАЩО АМЕРИКАНЦИТЕ ЩЕ ПОВЯРВАТ ПОЧТИ НА ВСИЧКО - ЧАСТ II
от Тим О'Шей


НАУКА ПОД НАЕМ
ПиАр агенциите станали много изтънчени в правенето на новинарски материали. Научили се как да използват имената на известни учени за дадено проучване, което те дори не са поглеждали. По този начин редакторите на вестници и телевизионни програми дори не подозирали, че даден материал е абсолютен пиар.
Ето например как бензинът с олово започнал да се използва. През 1922, Дженеръл Мотърс открили че като се добави олово към бензина се увеличава мощността. Когато се появили притеснения за безопасност, Дженеръл Мотърс платили на Минната Агенция да направи фалшиви тестове и да публикува лъжливо проучване, което да „доказва”, че вдишването на олово е безопасно. Да влезе Чарлз Кетъринг. Основател на световно известния Слоун-Кетъринг Мемориъл Инститют за медицински изследвания, Чарлз Кетъринг бил също и в управителния съвет на Дженеръл Мотърс.
По някакво странно съвпадение, скоро Слоун-Кетъринг Инститют започва да издава доклади, в които се твърди, че оловото естествено се среща в човешкото тяло и затова малки количества от него могат лесно да се изхвърлят. Чрез връзките си с Фондацията за Индустриална Хигиена и ПиАр гиганта Хил&Ноултън, Слоун Кетъринг се справил с цялата опозиция и изследванията срещу оловото. Така в продължение на 60 години все по-голямо количество от бензина ставал оловен, до 70-те години, когато 90% от бензина бил с олово.
Накрая било твърде очевидно, за да се скрие, че оловото е основен карциноген и било забранено в края на 80-те години. Но през тези 60 години, е изчислено, че около 30 милиона тона олово под формата на пара са попаднали на улицата.

ЛОША НАУКА
През 1993, един човек, Питър Хубър, измислил нов термин – лоша наука. Неговата елементарна теза била, че истинската наука подкрепяла технологиите, индустрията и прогреса. Всичко останало изведнъж се превърнало в лоша наука. Хубър обаче не успял да прозре един факт: истинската наука не започва със заключения. Истинските учени търсят истината, защото все още не знаят каква е тя.
Истинският научен метод следва 4 основни стъпки:
1. прави се хипотеза
2. правят се предположения за тази хипотеза
3. предположенията се изследват
4. отхвърля се, приема се или се преработва хипотезата на базата на резултатите от изследването
Начин по който може да разграничи истинската от псевдо науката е че истинската наука винаги посочва грешки и пропуски в собствените си изследвания, докато фалшивата претендира, че такива няма.

ИСТИНСКАТА ЛОША НАУКА
Спонсорирани от корпорации изследвания, независимо дали в областта на фармацевтиката, ГМО храните или химическата индустрия, започват с предопределени заключения. След това учените трябва да докажат, че тези заключения са верни. Този несправедлив подход към науката променил начина на правене на изследвания в Америка през последните 50 години. Това няма нищо общо с търсенето на знания. Изследванията се превърнали в поредната стока, нещо, което можеш да купиш и продадеш.

ДВЕТЕ ОСНОВНИ ЦЕЛИ НА „ЗДРАВАТА НАУКА”
Корпоративният ПиАр днес се противопоставя главно на изследвания, които предпазват Общественото здраве и околната среда. Странно е, че повечето пъти, когато срещнем израза „лоша наука” , той е свързан с нещо, което може да застраши здравето или околната среда. Това има смисъл, тъй като парите сменят притежателя си просто чрез продаване на илюзията за здраве и защитаване на околната среда. Истинското обществено здраве и опазването на природата имат много ниска пазарна стойност. Иронията е че самопровъзгласилите се ловци на лоша наука които работят към корпорациите, всъщност не са учени. Това е възможно, защото науката няма значение, а създаването на имидж.

ЕЗИКЪТ НА НАПАДЕНИЕТО
Когато ПиАр агенциите атакуват екологични групи или хора, занимаващи се с алтернативна медицина, използват специални думи, които носят емоционален заряд: скандален, безобразен, здрава наука, лоша наука, разумен, създаване на паника, отговорен, фобия, измама, истерия и т.н. Друга стандартна тактика е да се използва реториката на екологичните организации, в защита на опасни и недоказани продукти, които наистина представляват опасност за околната среда. Това често го виждаме в заблудите по отношение на ГМО храните. Те обясняват как ГМО храните са необходими за по-големи добиви, които ще сложат край на световния глад. В действителност обаче, ГМО културите дават по-ниски добиви от естествените насаждения. Големият замисъл излиза наяве когато се прозре фактът, че ГМО храните са създадени от производителите на хербициди и пестициди така че, растенията да издържат на по-големи количества хербициди и пестициди.

МИРАЖЪТ НА ПРОФЕСИОНАЛНАТА РЕЦЕНЗИЯ
Публикувай или умри е класическата дилема на всеки учен. Това означава, че който очаква финансиране на следващ проект, трябва да публикува доклада си в най-добрите научни списания като JAMA, New England Journal, British Medical Journal и т.н. , които са рецензирани. Тоест всички статии, които се публикуват сред всички онези цветни реклами на лекарства на централна страница, са прегледани и одобрени от едни наистина умни типове с много титли и квалификации. Предположението е че ако статията мине критиката, то данните и заключенията от изследването са били щателно проверени и имат нещо общо с реалността. Има обаче, няколко проблема. Първият от тях са парите. Дори престижни медицински списания да претендират, че са обективни, научни и некорумпирани, в действителност като всички лъскави списания, те също се съобразяват с едно основно правило: не се противопоставяй на рекламодателите. В края на краищата, рекламите на лекарства на цяла страница струват милиони. Дали една фармацевтична компания ще продължи да плаща за реклама в списание, което е отпечатало научен доклад атакуващ безопасността на лекарство? Помислете малко, редакторите не са толкова глупави.
Друг проблем е конфликтът на интереси. Има изискване , всички медицински списания да разкриват евентуални връзки между автора на статията и производителя на даден продукт. На практика това никога не се случва. Проучване през 1997 показва, че от 142 медицински списания няма нито едно подобно разкритие.
Друг проблем е купуването на място. Една фармацевтична компания може лесно да плати 100 000 долара, за да публикува каквото си иска в някое списание. Това е честа практика в така наречените рецензирани списания. През 1987, New England Journal публикува статия за 7-годишните изследвания на д-р Р. Слътски. Оказва се, че през този период д-р Слътски поместил 137 статии в няколко рецензирани списания, като за поне 60 от тях имало доказателства за научна фалшификация и изопачаване на данни от експерименти, които никога не са провеждани, измервания и статистически анализи, които никога не са правени. Често се наблюдава и така наречения „Вавилонски ефект”, при който фалшива информация от подобни уж реномирани списания се цитира от други учени, които биват цитирани от трети и т.н. Ако искате да видите нещо, което до известна степен да онагледи цялата дискусия, обърнете внимание на рекламата на Макдоналдс, която често се появява на страниците на списанието на Американската Медицинска Асоциация. Имайте предвид, че това е същото издание, което близо 50 години пускаше реклами на цигари публично обявявайки ползата за здравето от пушенето. Супер научно. О, да.

Няма коментари:

Публикуване на коментар